от rado » 11.11.2011 16:20
Страхувайте се за главите си.
Икономически обзор за предизвикателствата пред американската икономика и американския долар на Уилям Грос, портфолио менаждер на PIMCO.
. Американски политици и както и обикновените граждани нямат ясна представа за цената на перманентният трилион-доларов годишен дефицит.
. Политическите стимули са фокусирани главно върху поддържането на текущото потребление, вместо да направят Съединените щати по-конкурентни на световният пазар.
. Обезценяването на долара би подкопало покупателната способност на американските потребители, както и глобалната оценка на деноминираните в долари активи.
Церемонията свързана с чифтосването на богомолките е добре позната: в резултат на химични процеси в главата на мъжкото насекомо възниква инстинкта, "Не, не се доближавай до нея, глупако, тя ще те изяде жив". В същото време химикалите в неговият корем казват, "Да, с всички възможни средства, сега и завинаги да".
Докато мъжкият прави това което преминава през съзнанието му първоначално, женската наклонява везните в своя полза като му яде главата. Мъжкият погълнат от изпълнението на жизнените си функции, държи женската в силна прегръдка. Но нещастникът няма глава - останало му е само тялото. През цялото това време, докато мъжкият е без глава, държейки здраво женската, продължава да си върши работата.
Ани Дилърд, "Поклонник в Тинкър Крийк"
Ако не сте в настроение за един поглед на суровия характер, който съвпада приблизително с човешкото състояние, прочетете Ани Дилърд, наградена с "Полицър" за произведението си Pilgrim at Tinker Creek. Всички ние присъстваме в нейните добре документирани разкази, за ядящи и изядени богомолки, безмислено тласкане и блъскане за дейност, която би могла да има някакво значение за посетител от друго пространствено време. Това което имитира движенията на таза на мъжката богомолка, в действителност е борбата за его в човешкото съществуване, простирането на по-голяма обитаема площ, задъхването (метафорично) за чист въздух, постигането на надмощие върху онова което не познаваме. Херман Мелвил, говорейки от името на Капитан Ахаб в Моби Дик, пише, че "манията за величие е само една смъртоносна болест". Егото, което търси слава, е трудно за убиване и "специалист" в маскирането и придобиването на измамна външност. Освен това защитава или живее от златното правило - "Погледни ме, погледни ме". Президенти, политици и мениджъри на ценни книжа са силно заразени и засегнати от тази болест, за разлика от човеколюбивите и алтруистично насочени хора.
Източни религии говорят за търсене на ума на Буда - "несъзнателното" съзнание, което предполагаемо потвърждава "духовно материалната" нематериалност. Теоретично това може да доведе до Нирвана, което е липсата на его - антитяло срещу смъртоносната болест на Ахаб. "Нирвана", каза то, "извисяващи се на крила, които шептят". Вероятно, повечето от нас идват на този свят крещейки и децибелите намаляват, но никога не шептят в действителност. Всички ние, повече от вероятно сме обречени да бъдем като богомолките - някой от нас се хранят, други биват изядени, но никой от нас не е съвсем наясно по въпроса защо е на масата за вечеря.
Американците, за разлика от своите развити колеги по света, се хранят до насита напоследък, грабейки от масата за вечеря отрупана със свинско и данъчни облекчения за всички. Безусловно ние сме били в ролята на женската богомолка, дъвчейки теоретично главите на бъдещите поколения, а докато плащаме не се замисляме за нещастниците, които евентуално ще бъдат призовани да доплащат сметките.
Хареса ми статия, по този въпрос от комика Лари Дейвид в "Ню Йорк Таймс ". Той благодари на Конгреса и, разбира се, президентът Обама за това, че могат да си позволят повече боровинки в техните мюсли. Създаването на работни места за повече берачи на боровинки ще бъде сложна обосновка на Вашингтон. Но ако е така, то без съмнение тази заетост ще бъде временна, вместо създаването на постоянни работни места, а крайната цена за нея - $800 - $900 милиарда, може да добави до 3% от БВП към дефицита на САЩ всяка година, за които бъдещите нещастници ще "блъскат без глави", за да го обслужат. Американският хегемон не познава граници, когато става въпрос за харчене на пари на други хора за собствени нужди. За разлика от Еврозоната и Обединеното кралство, които изглежда са се подложили на крайна фискална диета, американският отговор за широката талия е винаги "от утре". Препоръките за обслужването на дълга са захвърлени в кошчето. Изборът в крайна сметка се фокусира върху дребнави и прости символични действия, като демократи и републиканци се поздравяват един друг, за да спечелят двупартийно споразумение в името на нацията.
Американски политици и граждани същевременно, нямат ясна представа за цената на перманентният трилион-доларов годишен дефицит. Докато фондовият пазар пулсира възходящо и ръстът на работните места продължава, има трайно убеждение, че всичко върви добре и "старите норми" ще се възвърнат отново. Нищо подобно. Болката ще бъде в изобилие и нейната безапелационност ще ни накара да осъзнаем каква е крайната стойност на боровинките. Четири основни фактори ни идват наум:
1.Американските заплати ще изостанат от индексът на потребителските цени (инфлацията) и растящите цени на суровините. Причината за това е, че политическото стимулиране е насочено към поддържането на текущото потребление, вместо развиването на Съединените щати към по-голяма конкурентноспособност на световните пазари. Реалните заплати на американските работници по необходимост ще изостанат от историческите си нива. Графиката показва доказателствата за ерозията на трудовият пазар спрямо Американският икономички пай, отчитайки понижение спрямо БВП, от 62% към анемичните 58%. Обвиняваме лошото образование, обвиняване глобализацията, но преходът на дебалансиране от държава на високи към държава на ниски заплати, ще подтисне заплатите в САЩ под формата на разходи за обслужване на бюджетният дефицит. Това неминуемо ще се отрази в цените на суровините и цените на крайните продукти за бъдещи години. Американците ще почувстват болка, но като мъжката богомолка вероятно няма да разбират защо са загубилиоята глава.
2. Обезценяването на долара би подкопало покупателната способност на американските потребители, както и глобалната оценка на деноминираните в долари активи. Единствено американците, сред почти всички останали граждани на света, не са запознати с по същество (и от негативите) на обезценяването на валутата. Единствено когато платят скъпия хотел в чужбина и яденето си през лятната ваканция извън страната те разбират какво означава доларът да се обезцени спрямо кошница от валути. Ако нашия фондов пазар се покачи с 10% на годишна база в доларово-деноминирани условия, се предполага, че сме с 10% по-богати, дори ако доларът се понижава в същото време. Ако себестойността на внесените стоки и по-специално на бензина се покачва повече отколкото нашите заплатите, то тогава ние го считаме за политическа конспирация.
Факт е, че годишния бюджетен дефицит възлизащ на трилиони долари идва от външностоящи долари, в резултат на обезценяването на валутата, по-висока инфлация за внос, както и влошаване на доларовите активи на световните финансови пазари. Ние ставаме по-бедни, а не по-богати, и си губим главите докато "държим здраво бизнеса".
3. Едно от последствията на постоянния дефицит е необходимостта той да се финансира, и то с най-ниски лихви за възможно най-дълго време. В момента ФЕД едновремено поддържа краткосрочни лихвени равнища около нула, както и провежда програмата за количествено улеснение 2 част/ QEII/ с по дългосрочни държавни ценни книжа на отворения пазар. Комбинацията предлага на инвеститорите в облигации атрактивна ситуация, подобна на тази на мъжката богомолка: нула процента лихва при държане на пари в брой, или евентуални големи загуби, ако се поеме риск с облигации с 5 или 10г. падежи. В крайна сметка, когато дефлационната политика се забави дългосрочните облигационери си губят главите, така и доходите растат давайки основание за по-висока бъдеща инфлация. Метафорично предупреждение към облигационерите: ""Не, не се доближавай до дългосрочни облигации, глупако"
4. Трилион-доларовият годишен дефицит допринася за образуването на неуправляем дълг: например като този на Гърция, Ирландия, както и някои Латински държави. Според проучването на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогов в "Този път е различно", когато външния дълг на една страна достигне 90% от нейния БВП (както е сега в САЩ) икономическият и растеж спада до 1% годишно, и лихвените плащания източват ресурси, които трябва да се насочат към подобрения на производителността. Суверенният кредитен риск расте в сравнение с останалите страни.
Инвестиционни последици
1. Един находчив инвеститор (богомолка) трябва незабавно да се отклони от апетитно изглеждащата богомолка (дългосрочните облигации) и бързо да поправи намеренията си. Все още е възможно да се спечели от облигационни стратегии , като начина за това е да се наблегне на търсене на "безопасен спред" купува-продава.Стратегия прилагана от някои от инвестиционните компании в САЩ.
2. Тези "безопасни спредове" включват: нововъзникващи пазарни корпорации и суверени с по-висок реален лихвен процент, както и по-широки кредитни спредове; облигации с плаваща, за ралика от фиксирана лихва, както и много важно - валутна експозиция различна от доларова.
3. За тези, който предпочитат акции, трябва да се изберат развиваши се пазари. И ако САЩ трябва да плащат една евентуална цена за безсмислено дефицитно харчене, то има странистрани и валути, които изглежда действат под контрол: Канада, Бразилия и дори Мексико, където има толкова престъпност. Мексиканските спестявания надхвърлят с 20% нашите, базирано на БВП.
4. Преди всичко, инвеститорите трябва да са загрижени от последиците от безсмислено дефицитно харчене. По-голям дефицит, по-слаб долар и евентуална загуба за американския ААА кредитен рейтинг са най-възможните последици. Страхувайте се за главите си, страхувайте се за главите си.