Де да беше толкова просто.
Определянето на броя на панелите става само заедно с инвертора. Използват се специализирани програми, които смятат диапазони на напрежения и токове и след това така определят броя на стринговете и броя на модулите в един стринг, щото получилите се токове, напрежения и мощности да влизат в диапазона от допустими стойности на инвертора. Всеки производител на инвертори си има такава собствена специализирана програма.
Колкото до огледалата - това добре, но трябва да ги разположиш на позиционери със собствено управление. Наличието на огледала тотално ще обърка планирането на броя на стринговете и броя на модулите в един стринг. И никаква програма няма да ти помогне. Ще трябва всичко да смяташ на ръка. Но предварително ще се наложи да направиш доста експерименти, за да си изясниш в какъв диапазон се движат напреженията и токовете на модул, облъчен с допълнителна светлина от огледало.
Да не говорим за ъглите. Зайчето на огледалото няма да е идеален правоъгълник, а ромб, който променя размера си при промяната на ъгъла на слънцето. Ще ти се наложи да правиш чудеса от героизъм, щото да осигуриш равномерно осветяване на всички (повтарям ВСИЧКИ) клетки от всички модули в рамките на един стринг. Една единствена клетка да се освети по-малко от останалите и тя ще лимитира тока през всички останали. И чао на голямата мощност.