Невидимата цена на енергията от АЕЦ В края на март стана ясно, че България няма да строи АЕЦ „Белене“, а през април започна първият етап от подготовката за удължаване срока на експлоатация на пети и шести блок на атомната централа в Козлодуй.
Сключеният договор между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и консорциума ОАД „Концерн Росенергоатом“ (Русия) – EDF (Франция) „за комплексно обследване на фактическото състояние и оценка на остатъчния ресурс на оборудването и съоръженията на двата 1000-мегаватови блока“ е първата стъпка към увеличаване на експлоатационния срок на действащите реактори с до 20 години.
По-дългият работен период на централата обаче освен повече енергия и приходи за страната, означава и повече радиоактивни отпадъци.
Междувременно като логично продължение на събитията на 4 май председателят на Агенцията за ядрено регулиране д-р Сергей Цочев издаде разрешение за проектиране на Националното хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци на Държавно предприятие “Радиоактивни отпадъци”.
До тук с хронологията, да погледнем към обемите. В Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 г., приета от Министерски съвет на 5 януари 2011 г., се посочва, че при съществуващите схеми за зареждане на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, генерираното количество тежък метал за 12 месеца е около 38,7 т.
В Стратегията е записано, че „При удължаване срока на експлоатация с 15 години, съответно до 2032 г. и 2036 г., се очаква в периода 2017/21 – 2032/36 г. в АЕЦ „Козлодуй” да бъдат генерирани още 595 тона тежък метал ОЯГ (1364 касети от реактори ВВЕР-1000).“ Това количество трябва да бъде безопасно управлявано и съхранявано. В документа като най-приемлива алтернатива е определено транспортирането на поне 50 т. тежък метал ОЯГ на година за „технологично съхранение и преработване, до края на експлоатациония ресурс на блоковете, като средствата ще се осигуряват от продажбата на произведената електроенергия, постъпващи в целева сметка на АЕЦ Козлодуй под контрола на МИЕТ.“
Новото хранилище се очаква да бъде готово до 2015 г., но в него отработено ядрено гориво и високорадиоактивни отпадъци няма да се приемат. Максималният му обем се изчислява на 345 500 тона отпадъци. Отработено ядрено гориво от 2002 г. се съхранява на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Друго хранилище за радиоактивни отпадъци, с което България разполага, е това в Нови хан. То е част от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и служи за приемане и съхранение на ниско и средноактивни отпадъци.
Количеството отпадъци, генерирани от атомната ни централа в периода 1974-2032 г. според документа ще е 132 200 куб. м или 17 805 опаковки на кондиционирани (кондициониране – технологични операции по намаляване на обем, опаковане и т.н.) отпадъци, като 305 от тях ще се съхраняват в хранилището в Нови хан. Отпадъците, дължащи се на извеждане от експлоатация на първите 4 блока от АЕЦ „Козлодуй“, са 5 690 опаковки.
Общата радиоактивност на всички 17 805 опаковки на кондиционирани отпадъци ще е 7,9.1015 Bq.
Съхранението на радиоактивни отпадъци е скъпо. Един от фондовете, по които се финансира дейността, е фонд „РАО“. Още към 2009 г. са изразходвани 44% от акумулираните през годините средства, сочат анализи. От публикуваните в Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030 г. данни следва, че през 2009 г. похарчената сума за управление на отпадъците от АЕЦ е почти 20 млн. лв, а тенденцията е рязък спад в разликата между приходи и разходи във фонда. Към момента на съставяне на документа балансът е бил 145 млн. лева. От тях 95% са генерирани от вноски на ядрената ни централа.
За разлика от фонд „РАО“ във фонд „ИЕЯС“ (Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения), където АЕЦ „Козлодуй“ също внася средства, са акумулирани значително повече финансови ресурси – 1 053 895 650,43 лв. към момента на изготвяне на Стратегията.
Сумата, необходима за извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения, зависи от периода, за който ще се извърши операцията. Ако дейностите продължат 40 г., ще се изискват 1 631 млн. евро като нетната стойност на разходите ще е 232 млн. евро. При положение, че времето, за което се извърши извеждането от експлоатация е 60 г., то разходите ще бъдат 2 946 млн. евро, а нетната им стойност – 158 млн. евро.
При такива внушителни суми си струва да се замислим наистина ли енергията от АЕЦ е евтина? И дори да се проведе референдум за централата в Белене, изгодно ли е да я строим?
Автор Анета Стефанова // 24/07/2012
http://www.energyonline.bg/2012/07/%d0% ... %b5%d1%86/
