Здраво Живо,
Прибрах се в татковината миналата седмица и за да не взема да свърша нещо полезно се захванах с проект за стирлинг. Идеите и амбициите, които следвам са същите, както в предишни постове.
И така...Основните проблеми на стирлинг конверторите се състоят в постигане на голяма площ за термообмен и херметизация. Попадал съм на статии, които твърдят, че и за двете решението е използването на течни бутала в комбинация с квази-некомпресируем флуид - напр- вода. Тези устройства се наричат флуидини и можете да намерите информация в мрежата за тях. Флуидините са изключително елегантно решение. Потенциално, при точно проектиране, тези устройства могат сами да регулират работната си честота при различни термални потоци от топла и студена страна.
Да, обаче от 70-те насам няма работеща високо-ефективна флуидина, въпреки огромния й потенциял. Ван Де Вен предлага използването на флуидина за мобилно хидравлично задвижващо устройство - да замести
ДВГ + Механични предавки + Химични носители с
Флуидина + Хидравлична предавка + Термални батерии. Проекциите за КПД и пробег са фантастични...Но целия проект е още ембрион и има огромни трудности (виж
http://www.sciencedirect.com/science/ar ... 8109000494).
За моя проект реших да си взема от идейте за флуидината, поне що се отнася до херметизацията. За проблема с термално-обменната площ реших да използвам Ротативен Стирлинг (с цилиндрична симетрия, изместващото бутало е по оста на цилиндъра).
Целта на мероприятието е уползотворяване на нископотенциална топлина.
Начина на кратко е да се постигне херметичен съд с колкото се може по-високо налягане и колкото се може по-голяма термално-обменна площ.
На по-дълго е:
1. Стара метанова бутилка се реже перпендикулярно на оста й и се изготвя фланец и медна шайба за ставяне отново. Множество проблемации - сигурност, надеждност, прав срез и прочие...Ще опитам все пак - имам си старата бутилка, човек с механична ножовка за среза и лазер за фланеца, както и един другар с газаджийски сервиз, в който ще надуваме бутилката с водичка за проба.
2. Топлообменника (статора) се изгражда в касетка - топъл кръг, студен кръг и регенератор заедно. Направата на последните изисква малко зор, понеже ще бачкаме с дебелостенна стоманена тръба ф18 с 2мм стена. Всеки кръг ще има една намотка с радиус около 10см и дължина определена от тази на бутилката, като за увеличаване на термалната площ ще се лепят редове от ламаринки върху намотката (виж чертежите). Топлия, студения и регенеративния кръг ще са през 120 градуса, като по границата топло студено ще има една изолация от дърво.
3. Буталото за работния цикъл (ротора) също ще е от дърво.
4. Механизъм за задвижване на буталото - това за мен е най-голямата загадка. Ще се опитам да съставя система подобна на флуидината, посредством която двигателя да се саморегулира - вграден хидравличен кръг. По-лесния начин, който най-вероятно ще следвам, е външен хидравличен кръг. Електрически методи отпадат, поне аз не мога да захапя за начин това да стане, но ако имате вариант споделете.
5. Механизъм за извличане на енергията. Тук ще използвам течни бутала. Работния газ в бутилката в идеалния случай ще бъде водород, но дори и само въздух да е, пак няма как да се изработи конвенционално бутало-цилиндър, които да устискат газа вътре. Решението, което аз виждам, е да скача бутилката с един съд с флуид с по-голям визкозитет - спирачна течност, масло, които вече да предават разликите в налягане към даден реципрочен механизъм.