А сега и другата страна: БСА не е моя асоциация, а на всеки неин член, симпатизант и съмишленик, а именно - инвеститори, доставчици, монтажници, консултанти и техните служители и семейства, касаещи ги развитието и бъдещето на малките зелени централи. В асоциацията има демократичен метод за взимане на решения, всеки може да подеме инициатива, да я предложи и същата да се изпълни. Аз, като представител на асоциацията, вярвам че живеем в европейска държава, в която върховенството на закона е гарантирано. И затова инициативите, от които съм част, са в рамките на закона.
При всяка инициатива асоциацията се събира, а ако решенията трябва да се вземат много бързо - се събира управителния съвет, поставя се въпрос и се взима решение и някой поема отговорността за конкретната инициатива. Инициативата по повод намалението на изкупните цени три седмици след предходното решение, базирано на смешния сайт и т.н. бе основно на софийската група в асоциацията, в частност и моя (логично, седалището на ДКЕВР е в София). Самата инициатива по традиция се състоя по законовия ред: посещение на общественото обсъждане за споделяне на мнения и мотиви и съставяне на становище.
Докато течеше подготовката на инициативата, тъй като съм си публикувала телефон и данни за контакт нееднократно във форума и съм лесно откриваема и отзивчива към проблемите в сектора (за което не получавам заплащане под каквато и да е форма, включително и като покриване дори и на разходите ми), получих обаждания и и-мейли от десетки хора от бранша: някои питаха какво да правят, други просто се оплакаха, а господин Тошев се обади и ми предложи да затворим Дунав мост2. След възражение, че така само ще донесем загуби на строителя, респективно държавата, а в последствие на нас самите, господин Тошев ми предложи да затворим Дунав мост 1 тогава. След като най-любезно му обясних лично моите мотиви против такова действия (тъй като телефонът ми се подслушва, това е лесно доказуемо, а и хората, които ме познават знаят как говоря по принцип), му казах, че ще сондирам мнения в асоциацията и ако има настроения за стачки и агресия - ще се обърна към него, тъй като той твърди, че има подобен опит. Сондирайки мнения, стачкоготовност не видях у никой друг от асоциацията, с което темата бе затворена и инициативата проведена, както описах.
След истерията с новата такса достъп, във вторник, вчера, 4 дни след обявяването на решението и преди действията на асоциацията да бъдат съгласувани вътрешно, а също и с другите ВЕИ асоциации, както и сред неяснотата кой би ни подкрепил реално и какви са ни възможностите изобщо, господин Тошев ми се обади и проведохме горе-долу следния разговор:
г-н Тошев: - Здравейте госпожа Николова, аз като ви се обадих предишния път, вие нищо не направихте, докато ви плащаха високата цена, защото вече имате централи си седяхте и си лапахте, сега ревнахте всичките. Помните ли че предложих да затворим Дунав мост?
Аз: - Помня и в настоящият момент е възможно мненията ни да се покрият, може да е дошъл момента...
г-н Тошев: - Ами след като няма никакъв ефект от вашата работа на вашата асоциация и нищо не правите, сега ще ми се събирате по кръчмите да пиете, ми седете и си пийте тогава.
Аз: - Усещам някаква критика от Ваша страна към асоциацията ли?
г-н Тошев: -Аз вече ви критикувах, сега се обаждам, за да ви пожелая успех!
Аз: -Благодаря, успех и на вас.
Тъй като не искам да продължавам тази безумна дискусия, смятам темата за приключена. Ако някой от асоциацията предложи да затворим Дунав мост 1, 2 и 3, тунелите под Шипка и Петрохан и магистрала Струма, и това се приеме от мнозинството, и поеме отговорност за подобна инициатива, аз, като 1/41 от асоциацията ще се съглася. Но практиката сочи, че много хора казват "хайде", а малко могат да поемат отговорност.
По своята същност ние сме миролюбива асоциация, спазваща законите на държавата и изискваща същото. Борим се за диалог, но не и с циркове, и не и нарушавайки правата на други граждани на страната.
Благодаря за вниманието!
