Електрониката за управление на една такава сложна система всъщност е много проста. Един единствен централен компютър с размерите на цигарена кутия трябва да следи N на брой термодатчика и да управлява X на брой топлинни източници или консуматори с елементарни сигнали от типа ON/OFF (по една единствена жица към всяко устройство). А всяко едно устройство може да има собствени си регулировки, може и да няма. Инсталацията ще работи и в двата случая.
На практика инсталацията дори и не се нуждае от това да знае какви са топлинните източници. Достатъчно е да знае само колко е цената на тяхната енергия и да може да им казва тръгни/спри. За останалите параметри на топлоизточниците инсталацията ще се самообучи - например каква топлинна мощност може да подава всеки един източник. Още с молбата за първото му включване централния компютър ще следи с каква скорост този източник повишава температурата и знаейки дебита, веднага ще може да изчисли, че например на вход 7 е включен източник с мощност 35 kW. Знаем и цената на тази мощност (това ще трябва да се въвежда от клавиатура), знаем и параметрите на всички останали източници, знаем и текущите енергийни нужди на консуматорите (на същия принцип) и от тук нататък трябва да се реши една оптимизационна задача, алгоритъма на която лесно може да бъде съобразен. Щрак-щрак-щрак няколко релета (или цифрови изходи) и после изчакваме известно време и отново повтаряме цикъла. Това е. Просто и лесно, а от там и надеждно.