Пак се хващаш за думата. Много добре знам каква е волтамперната характеристика на една PV клетка. В нея има два участъка - ПОЧТИ ХОРИЗОНТАЛЕН и ПОЧТИ ВЕРТИКАЛЕН. В зоната на почти хоризонталния участък клетката се държи като ГЕНЕРАТОР НА НАПРЕЖЕНИЕ, а в зоната на вертикалния - като ГЕНЕРАТОР НА ТОК.
Хоризонталния участък започва от 0А (празен ход) и достига почти до MPP точката, като при това увеличаване на товара от нула до почти пълния максимум напрежението пропада с не повече от 10%. След това кривата се извива и започва да пропада почти отвесно (само с няколко процента отклонение от отвесната линия).
Предполагам че знаеш, че тока на късо съединение се различава от MPP тока само с 5-10%. Същото важи и за напрежението на празен ход, което се различава от MPP напрежението само с 10%.
Другото, което предполагам също го знаеш, е че ако една клетка се постави да работи в режим на късо съединение, тока през нея е правопропорционален на слънчевата радиация в много широк диапазон от радиации (от 1 до над 1000 W/m2). На практика говорим за характеристика с формата на идеална права линия с леко подгъване в долния край (под 1 W/m2). Такива клетки се използват за измерителни цели с точност, по-добра от 1%, особенно ако се направи температурна компенсация. Аз имам такава калибрирана клетка и я използвам да измервам слънчевата радиация когато си правя разни дребни експерименти.
Колкото до напрежението на празен ход - то почти не зависи от слънчевата радиация. Вярно е, че намалява с намаляването на радиацията, но в диапазона от 1 до 1000 W/m2 остава почти константно. Успявам да го намаля чак когато занеса клетката в стаята далеко от прозореца и започна да я засенчвам или пък вечер в тъмна стая и осветяване с прожектор. Иначе там на поляната при централата напрежението на стринговете достига почти пълната си стойност още сутрин рано преди дори слънцето да се е показало над хоризонта. Върви на SunnyPortal да видиш графиките на DC напрежението на тестовите централи на СТС Солар. Логва се вече 6 или 7 години.