ЕРП-тата няма да върнат такса достъп, ако не бъдат съдени

[Mateev]

Отварям тази тема за да коментираме начините, по които можем да си върнем незаконо взетите от нас пари под формата на ТАКСА ДОСТЪП.

Накратко историята:
На 14.09.2012 г. ДКЕВР въведе така наречената ВРЕМЕННА ТАКСА ДОСТЪП, като при това наруши една камара закони и административни разпоредби. Впоследствие много производители заведоха дела срещу тази такса и ги спечелиха. В момента живеят с надеждата парите да им бъдат върнати, но явно това няма как да се случи, докато те не заведат нови дела срещу ЕРП-тата.

Аз в личен план съм пускал официални писма до ДКЕВР и до Енерго-Про, в които да си искам парите. Получих отговор и от двете организации, като и в двата отговора имаше изписани някакви обяснения с по 1000 думи , в които всъщност нищо съществено не се казваше. В общия случай отговора на ДКЕВР беше нещо от типа ХЪК-МЪК, а от Енерго-про пък казват, че те не са виновни и да ходя да си търся парите от ДКЕВР. С две думи - опитах с добро и се убедих, че явно няма да я бъде.

Има ли някакъв шанс ДКЕВР да се разпореди на ЕРП-тата да върнат парите?

НЕ, НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ШАНС !!!
По-скоро от ДКЕВР в момента си напрягат мозъците как да ни ударят със следващата незаконна секира.

[Mateev]

Има ли някакъв шанс ЕРП-тата доброволно да ни върнат парите?

НЕ, НЯМА НИКАКЪВ ШАНС !!!
Да не би кукувица да им е изпила акъла да дават пари на някого, ако той не си ги иска. В техните очи те са си ги получили тези пари напълно законно, и в момента са в правото си да извъртат или да усукват и въобще да погаждат всякакви номера, само и само тези пари да си останат в техния джоб. Моето писмо до Енерго-Про е ярко доказателство за това.

Какво трябва да се направи при така създалата се ситуация?

Ами ЕРП-тата трябва да бъдат осъдени персонално от всеки един ВЕИ производител, и това е единственият начин той да си получи парите !!!

Имаме ли шанс това да стане?

Да, шанса е почти 100%-ов. ЕРП-тата много добре знаят, че ако бъдат осъдени, ще се наложи да връщат парите, но разчитат на това че само част от ВЕИ производителите ще заведат дела. Ще има и такива, които поради незнание или нерешителност ще чакат и ще се надяват, а това означава, че част от незаконно взетите пари ще си останат в джоба на ЕРП-тата вовеки веков.

[Mateev]

Каква е тайната, за да бъде спечелено едно дело за такса достъп срещу ЕРП-тата?

Ами много трябва да се внимава какви претенции ще бъдат предявени към тях. Ако се опитаме да ги съдим за нанесени финансови или материални щети, те лесно ще се измъкнат и ще ни пренасочат да си търсим парите от виновника за тези щети - ДКЕВР. И ще бъдат прави, така че това е грешен подход за нас.

Правилния подход е да не ги обвиняваме за каквото и да било. Те са получили пари от нас, на базата на някакво законно основание. Сега вече това законно основание е отпаднало, и ние просто искаме да си ни върнат парите. Не искаме лихви, също така не ги обвиняваме, че са вземали тези пари. Искаме си ги обаче обратно, защото основанието за тяхното вземане вече е отпаднало.

[Mateev]

Искам да ви кажа, че докато ние се помайваме и се надяваме, има други фирми, които тихомълком вече са завели дела и дори такива, които вече са ги спечелили. Така че прецеденти вече има.

За да помогнете на вашите адвокати да напишат правилно вашите претенции, можете да им дадете текста на един документ, публикуван на сайта на БФА още през месец ноември 2013 г. Той касае други проблеми, но в първата му половина специалисти юристи са описали много точно каква е същността на казуса и в какво се състои неговата незаконност. След като надълго и нашироко се обяснява със сложни юридически думички кои членове и алинеи е нарушила ДКЕВР, има добавен и следния текст - цитирам със съкращения:

Отмяната на решение Ц-33/14.09.2012 г. с обратна сила означава, че всички правни последици, породени от него, също ОТПАДАТ С ОБРАТНА СИЛА, т.е. считано от началната дата на решението 14.09.2012 г. Отпадането поражда задължения на ЕРП-тата да върнат събраните суми за такса достъп, защото са получени на базата на отпаднал административен акт. За отпадането с обратна сила на правите последици, породени от решение Ц-33, не е необходимо постановяване на друг акт или произнасяне на друг съдебен или административен орган, в това число и ДКЕВР.

Както виждате ЕРП-тата ако искаха да спазят закона, трябваше веднага да върнат парите, без да чакат ДКЕВР да ги подсеща, и без да е необходимо да ги съди който и да било. Да, ама те не ги връщат, и това вече намирисва на нарушаване на законите. Следователно ако някой реши да ги съди, без никакви проблеми ще спечели делото още на първа инстанция. И това ще стане буквално в рамките на месец-два. От там насетне ако даденото ЕРП е добронамерено, трябва да върне парите. А ако е НАГЛО (каквито съмнения храня), ще започне да обжалва на втора и трета инстанция, което само ще отложи връщането на парите.

Та ето го документа: http://www.bpva.org/modules/downloadRes ... 09dd2354d2

Изтеглете го и го дайте на адвоката си. И после просто трябва да се направи Copy/Paste на част от текстовете в него и да се заведе делото.

[sunny_boy-2]

Матеев, личи си, че не си предприемал действия в тая посока и не си се сблъсквал с наглия бг съд. Бих те помолил да се въздържаш от изчисление на проценти за успех или неуспех, защото нещата много миришат (неприятно). Абсолютно смятам, на 100% съм убеден, че сме прави и че парите се дължат обратно, не ме разбирай погрешно, нооо срещу себе си имаме оная зависима съдебна система, за която става въпрос в докладите на еврокомисията.
Ще видиш като съда започне да ти обяснява (под диктовката на ерп-то) как плащането на такса достъп било законово обусловено и записано в ЗЕ, как с решение Ц-33 само се определял размера на временните цени и с отмяната му не се отменя задължението да плащаш такса (въпреки че няма определен размер), как от друга страна пък отмененото решение Ц-33 няма такъв голям порок, че да го направи нищожно, а виждаш ли било само унищожаемо, ще минеш и през това, че решението не е отменено със задна дата, а отмяната важи само за напред във времето, изобщо ще се натъкнеш на това как съда започва уж да размишлява за нещо, което е очевадно и написано в решението на ВАС (че Ц-33 е отменено със обратна сила) и след не дълги размишления в удобна посока, стига до удобния извод, макар и не точен и законен. Има разбира се и значение как се казва фирмата, аз лично ако регистрирам фирма следващия път ще я кръстя ЛУКОЙЛ
Ето защо:

http://87.126.64.46:8888/LegalActs/2013/G/10.16-31/02634513_07792313.htm

Оказва се, че централа с мощност около 1050 квп, собственост на лукойл не е плаща нито стотинка като такса достъп, въпреки че са били издавани фактури срещу нея от ЕСО. И когато ЕСО си търси парите през съда, става ясно, че не може да си ги вземе. Според мен съда тука е решил изцяло законно.


Не така стоят нещата обаче с друго дело.
http://legalacts.justice.bg/ShowAct.aspx?actId=4268718

Тука наглото поведение на съда е това, че той е сезиран да осъди ответника да върне парите от такса достъп, а съда си позволява да дава съвети и препоръки.
Не мога да не цитирам и част от мотивите (защо няма имотикона с повръщащо човече)

Видно от посочената нормативна уредба отношенията между страните са поставени на плоскостта на двустранното договаряне, като инициативата е естествено на производителя на електроенергия, който иска достъп до електроенергийната мрежа. Съгласно чл.84 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. От текста на ал.3 и чл.30 от ЗЕВИ става ясно, че всъщност договорът за достъп е въздигнат в условие за възможност за продажба на електроенергия и въобще за формиране на печалба но продавача. Т.е. това следва да се счита, като вменено задължение основно за ВАТ БУРГАС И КО КД, а не на ответника, тъй като на практика ищецът производител е нов субект, който иска да се присъедини към вече съществуващо статукво. При това положение е следвало да бъде проявена инициатива за договаряне от производителя, като по делото липсват каквито и да било данни в тази посока. Най – вероятно и поради това операторът е следвало да приложи ал. 2 от пар. 197 и се е обърнал към ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп. При така изложените факти съдът не счита, че ищецът следва да черпи блага от своето недобросъвестно поведение. Същият не е сключил договор с ответника, поради което се е стигнало до постановяване на отмененото решение на ДКЕВР. Не следва обаче при хоризонталните отношения между страните едната от тях да успее да спести дължим по закон пасив, поради незаконосъобразно решение на регулаторния орган. Очевидно е, че без наличие на временна цена за достъп / чл.84 от ЗЕ и чл.30 от ЗЕВИ/ е невъзможна, или най- малкото незаконосъобразна, продажбата на електроенергия и именно поради това и е следвало да бъде предвидено и предварително изпълнение на решението на ДКЕВР. При наличието на необходимост от двустранни договорни отношения между страните по делото не би било законосъобразно и справедливо да се даде възможност на ищеца да не заплати дължима цена за достъп, при наличното негово пасивно поведение въпреки нормативно разписаните правила за сключване на договор за достъп, както и при наличието на незаконосъобразно решение на регулаторния орган. Т.е. не следва да се насърчава подобно поведение и да се утвърждава това статукво с оглед на факта, че на практика ответникът е действал изцяло законосъобразно и в рамките на развилите се правоотношения е единственият субект, който е бил адекватен на нормативната регламентация. Ето защо и не следва ответникът именно да реализира пасив при недобросъвестно поведение от страна на ищеца, който би реализирал материална облага именно от това си поведение. Не следва да бъде в ущърб на изправната страна и незаконосъобразното поведение на регулаторния орган постановил отмененото решение.

[Joro762]

Е да но това се отнася за червено черния етикет ,Енерго про са по меки като се гледа съдебната практика и с по тесен съдебен гръб от нашите изедници .Тук има нещо друго защото няма цесия а има фактуриране стандартно да не се изхлузят при тях с пиниза ние се договорихме по взаимно съгласие между двете дружества за цена за достъп която пък е задължителна по закон .Но както и да гледаме задачата на колегите им е по лесна от нашата ....