Соларно отопление мит или истина

[Miro]

И аз проявявам жив интерес към данните и с нетърпение ще чакам да бъдат публикувани. Моята инсталация е на има-няма 10-тина км от Черноморец...

[Kovex]

0,00

СЕЙДО
Solar Collector 960 лв/м2
Collector type - Evacuated
Solar water heating collector manufacturer Beijing Sunda Solar Energy Technology
Solar water heating collector model SUNDA SEIDO 1-8
Gross area of one collector m² 2,00
Aperture area of one collector m² 1,81
Fr (tau alpha) coefficient - 0,53 0,736
Fr UL coefficient (W/m²)/°C 1,70 1,78
Temperature coefficient for Fr UL (W/(m∙°C)²) 0,00

Уважаеми колега от НЕЛИОТЕХ, когато цитирате технически данни на други колектори, моля да ги цитирате коректно !!! Не знам откъде сте сложили тези коефициенти и доколко можете да ги сравнявате, но за конкретния колектор имате грешка. Единствената база за сравнение на колекторите са лабораторни тестове и то в една лаборатория. За ЕВРОПА основната лаборатория е в Раперсвил /Швейцария/ и всички уважаващи се производители имат т.н SPF - тест. Сравняването по този тест дава относителна гаранция за качествата и ефективността на колекторите. Той се прави основно на м2 - ефективна колекторна площ, а не бруто или на апретура. Ако колекторите, които предлагате имат SPF-тест, то моля да цитирайте номерата им. Seido колекторите имат № 182, 196, 689, 690 SPF-тестове. Не може да се цитират данни от други лаборатории, защото сравнението също няма да е коректно. /Все едно да сравняваме данни от Атинската лаборатория с тези от Швейцарската или Немската/. Освен това Seido 5-8 не е стандартен колектор и не можете да цитирате данни за него, просто няма откъде да ги вземете. /говоря за лабораторни тестове а не за проспектни материали, където тези показатели ги няма. Колекторни тестове, които могат да се цитират са Seido 1-16, 5-16 и 10-20.

С уважение: Ковекс

[HELIOTECH]

Базата данни на RET SCREEN SOLAR THERMAL , има единствено този колектор, а единствено там има събрана представителна извадка ,която може да бъде ползвана от широката публика за ширк спектър от колектори,даже ако не се бъркам базата данни от програмата се обновява от същата тази лаборатория.Да имаме ги паспортите на колекторите с процедурите на самите тестове така учтиво изпратени от Sunda Solartechnik GmbH.Просто предоставяме информацията систематизирано публикувана ,поради многото спекулации от слабо образовани търговци,които публикуват малоумни твърдения за над 40% разлика в КПД то на технологиите.Колектроите СЕИДО са един добър продукт,за който смея да твърдя ,че надминава по качество дори и ВИСМАН,но това е чисто практическо лично мнение . Ние сме доволни от колекторите СЕИДО особенно от 175 литровата система с водосъдържател на покрива.Тази година отбелязахме за нея наистина добри продажби до момента.

[Kovex]

Прав сте колега, че има много спекулации относно вакуумните колектори, въпросът е кой ги прави. Много хора не знаят точно разликите в технологиите и затова се затрудняват в избора. Във всеки случай е ясно, че технологията с двустенната стъклена тръба е доста по-стара и по-неефективна от тази с директния вакуум, първичен флуид: вода и термокомпенсираната връзка: метал-стъкло. Що се касае до разликите в ефективността, няма никакви спекулации, доколкото те се отнасят за работата на колекторите през зимата !
В тази връзка ето няколко конкретни данни от SPF-тестовете за работа на колекторите през зимата при невключени летни месеци:

- Seido 10-20: 495 квч/м2
- Seido 1-16 : 487 квч/м2
- BMK Solar NSC 22 58-1800 - двустенна: 373 квч/м2
- Solar Pover Solartrap 20 - двустенна: 315 квч/м2

Процентите можете да си пресметнете сами !

Но след като продавате от бойлерните инсталации с Seido тръби и 175 л. водосъдържател би следвало сами да знаете това !!!
От съотношението: ефективна колекторна площ в м2 / към воден обем в литри, всеки може да си направи извода !

- 175S-8TF 1,4 м2/175 л.
- плоски 2 м2/100 - 120 л.
- други вакуумни 1,5 м2/100 - 120 л.

[HELIOTECH]

Като се има предвид посоченото по-горе може да се каже, че информацията губи своя смисъл, ако не се впише в адекватно създадена работна среда на соларна отоплителна система и след това да се интерпретира и мултиплицира в информационното пространство. Само така може да се докаже основната идея за по голяма ефективност на наземно базирания соларен модул. В този контекст е допустимо идеите, и намеренията на субектите да се популяризират с хитови извадки повтаряни многократно , така ,че по добре ни дайте по-голяма отстъпка
за това Сейдо че ни писна да въртим бартери с ваши дистрибутори , ту помпени групи ту колектори ту контролери .. То,че ни спасява износът за Сърбия и Румъния и корпоративните проекти , че с тази неадекватна работна среда в България и тази неустойчиво социално-икономическа система отдавна ни писна да се борим .. трябват ни за асортимент

[Kovex]

Това става с контакти !!!

[highsky]

Много интересен форум! Наскоро попаднах на интересен линк,който бих искал да обсъдим ако е възможно:
http://www.dlsc.ca/how.htm
За хората които нямат време да вникнат ще допълня че това е реализиран проект и то в Канада за целогодишно отопление със слънчева топлинна енергия "скалдирана" под земята. Нямам нужните познания да пресметна дали този принцип би се изплатил в България за еднофамилна къща? Със съответно по малък брой колектори, топлообменник и сондажи които примерно са до 12 м дълбочина и спуснати в тях U тръби за затопляне на земята.През зимата топлината от земята се отвежда към къщата през нискотемпературен водно въздушен конвектор , /а може и подова серпентина/ Как да се направи изчислението какъв обем почва е необходим за топлинен резервоар за 250 кв.м. съвременна 2 етажна постройка метална носеща конструкция стени от ППУ изолирани панели, плосък покрив улесняващ монтаж на съортжения?С разумни изолации,южна остъклена фасада с 3 слоен стъклопакет-изобщо да се получи нещо максимално близко до енергоспестяващ дом за младо семейство?От 2 години ползвам соларен селективен панел и 120 л бойлер за топла вода и чувствам потенцяла на технологията-така че смятам идеята за добра и чисто интуитивно смятам че може за цяло лято да се складира топлина за зимата която край морето не е люта.Моля не ми казвайте че е по добре да си купя климатик!

[lz1wvm]

Изглежда интересно но дали е ефективно това складиране на топлина.Някакви изолации в почвата няма ли?Да не се окаже че топлим само земята.И някъде във форума беше писано за складирането на топла вода в големи резервоари-за зимата,което ми се струва по ефективно,но дали си заслужава инвестицията
Поздрави.

[Mateev]

Тука не става въпрос за складиране, а за термопомпи, работещи в реално време. Концепцията е добра, особенно ако термопомпите се захранват от фотоволтаици. Аз също съм се ориентирал натам.

[lz1wvm]

Да явно английския не ми се отдава.

[Lupus]

Тука не става въпрос за складиране, а за термопомпи, работещи в реално време. Концепцията е добра, особенно ако термопомпите се захранват от фотоволтаици. Аз също съм се ориентирал натам.

То това е май единственото разумно решение от гледна точка не енергийната ефективност. Въпроса е какво правим с добитата енергия? Акумулиране или отново преобразуване?

[highsky]

Къде е термо помпата в този проект-аз не я виждам.Ще си позволя със скромните си познания и английски да перифразирам принципа на действие на тази система на български така както аз го разбирам:Имаме плоски селективни слънчеви колектори/защото трябва да са повечко и достъпни и да работят предимно лятно време/ Те отдават топлинна енергия чрез гликол на воден Буфер за Кратковремено Съхранение/БКС/ Нагряват до 80градуса водата в буфера.Отнемането на температурата във водния буфер е по бързо от отдаването и в земята и затова се налага да го има.Кръга от колектори ,помпа ,буфер работи през деня само.
Другият "Земен Сезонен Акумулатор" /ЗСА/представляват 144 сондажи с диаметър 15 см на дълбочина 35м направени на разстояние един от друг 2.25 м и покриват диаметър от 35 м.Повърхноста на земята е изолирана с 10 см пясък и 20 см XPS изолация.В сондажите има спуснати U тръби през които минава подгрятата вода.Движението на загрятата вода е от центъра към периферията и е разделена на 24 стринга всеки с по 6 U Тръби.За по добър топлообмен пространството около U тръбите е запълнено с бетон от цемент и кварцов пясък.Този ЗСА към края на лятото трябва да е нагрят до 80 градуса , като оптимален кумулативен ефект достига след 3то лято.Този кръг-ЗСА, помпа,БКС работи предимно нощем тъй като топлообмена в него е по бавен./мой коментар:тук е мястото на stand alone фотоволтаична система с кумулатори за тази помпа/ над ЗСА е подходящо офермена зелена площ.През отоплителния сезон-зима по хладната вода от къщата се завърта през ЗСА обратно от периферията към центъра и се изпомпва затоплена към нискотемпературен воден конвектор.Термореле изключва конвектора когато температурата в къщата достигне зададеното ниво.Ако има дни с достатъчна слънчева радиация сработват и 1 кръг от сл.колектори и БКС, но се разчита основно на акумулираната топлина в ЗСА.

[highsky]

Моето опростено мислене е ако 800 панела и обем земя с цилиндрична форма/диаметър 35м и дълбочина 35м/ и воден буфер от 2х120 кубика са достатъчни за отопление на 52 къщи в Канада/Алберта/ как да се преизчисли такава система за района на Варна за една фамилна къща ? Като смятам да инвестирам точно в този тип отопление/не е голо лщбопитство/

[highsky]

Пропуснал съм да отбележа че U тръбите са от PEX 25 мм диаметър.Струва ми се че такова изпълнение предполага много години безаварийна и надеждна работа, а бих добавил от себе си че възможността за разширение на системата също е примамлива: добявяне на сл колектор и разширяване на диаметъра на земния акумулатор чрез добавяне на нови U elementi. Единствено помпените модули изискват евентуална профилактика

[DanielDimov]

складиране на топлинната енергия се налага само при сухи почви без циркулация на подпочвени води в тях - от такива почви не можеш да черпиш топлина безкрайно - налага се през лятото да инжектираш топлина за да можеш през зимата да черпиш. в Канада отоплителния сезон е доста по-дълъг от охладителния (ако изобщо имат такъв) и затова (пак зависи от конкретното място) им се налага да инжектират топлина добита от слънчеви колектори. в България отоплителния и охладителния сезон са приблизително еднакви и такова нещо няма да се налага