Въпрос за дължина на DC кабелите

[pc_user]

Съгласен съм , че инверторите които образуват една фаза трябва да са максимално близо един до друг, съгласен съм че трябва да се групират
трите фази в табло което да е максимална близо до инверторите.
На практика обаче трябва да се изхожда от конфигурацията на панелите.
Имам покрив който има форма на успоредник, панелите са разположени на редове успоредно на късите страни.Дължина 60м , ширина 13м
Именно затова цитирах SunnyDesign - в крайна сметка трябва да избера
сечение на DC кабелите 10мм2 - имам около 30м дължина на стринг.
Колкото и да искам няма как инверторите да са един до друг.
След инверторите имам още около 12м до РТ за да формирам една фаза. И така за трите фази.След това съм избрал кабелите да слязат долу ,там дя ги събера в едно табло.
Забравих да кажа , че панелите не са плътно един до друг . Наредени са на модули които следят слънцето. Именно по тази причина се получават дълги стрингове.Цялата тази работа усложнява опроводяването, но тъй като не мога да променя подреждането съм принуден да правя варианти.

[Mateev]

Кабел 10 mm2 не може да бъде капселован в MC3 или MC4 куплунзи. Следователно избора ти се свежда до кабел 4 или 6 mm2. При твоя случай използваш 6 mm2 и толкова, независимо от това колко ще губиш в него.

Проблема със загубите в DC частта не е критичен. Вярно е, че струва страшно много пари, но в случай на нужда можеш да си позволиш и 10% или 20% загуби. Не стоят така нещата с AC частта. Там загубите се изразяват в положителен пад на напрежение, който може да доведе до много високо напрежение на изхода на инвертора, а от там и до задействуване на защитите му. И при много големи централи или далечни трафопостове именно пада на напрежение е определящ, а не минимизациата на загубите.

[lz1wvm]

И колко инвертора ще имаш?

[anatoli]

:
1. минимална дължина на кабелите които предават монофазната енергия до точката на групиране в трифазна (тоест трите монофазни инвертора трябва да са буквално един до друг монтирани)

2. минимална дължина на трифазните кабели до електромера

ако обаче трябва да минимизираме съотношението (цена на всички кабели)/(отчетена енергия от електромера) тогава сметката излиза малко по-сложна - може би ще се доближи до това което казва Матеев, но не е 100% сигурно - тоест това не са азбучни правила, а за всеки конкретен проект трябва да се прави конкретна такава сметка

A има ли изискване къде трябва да бъде електромера,може ли собственика да реши или препоръча мястото му още при проектирането,или ел.разпределителното дружество си решава това(за тяхно удобство и незагуби)като при продаването на ел.енергия.
Не бях се замислял но в къщата ми от електромера до вътрешното ми табло има над 40м кабел 2x10mm,какви ли загуби понасям?

[Miro]

По закон точката на присъединяване е границата на имота ти. На практиката ЕРП-то ти казва къде ще е... ако ги кефиш могат да се съобразят с теб, ако не - не се...

[pc_user]

На въпроса за инверторите - отговора е 6бр. по 2 за всякя фаза.
Интересно как ще предвидим сечението на кабелите до точката на мерене. след като първо трябва да се подаде искане за проучване и чак след това ще кажат кеде да се присъединим. Срока е 30 дни за становище, дотогава трябва да се чака или да се въртят варианти.
Когато купуваме енергия точката е границата на имота, а когато продаваме искат да им я закараме до трафопоста.Малко несправедливо ми се вижда.

[DanielDimov]

и в двата случая електромера е на твоя територия - не може да е иначе

[Mateev]

На въпроса за инверторите - отговора е 6бр. по 2 за всякя фаза.
Интересно как ще предвидим сечението на кабелите до точката на мерене. след като първо трябва да се подаде искане за проучване и чак след това ще кажат кеде да се присъединим. Срока е 30 дни за становище, дотогава трябва да се чака или да се въртят варианти.
Когато купуваме енергия точката е границата на имота, а когато продаваме искат да им я закараме до трафопоста.Малко несправедливо ми се вижда.

Закарва се до трафопоста по друга причина. Ако те вържат някъде по-наблизо по трасето, твоите инвертори ще повдигнат напрежението и ще изгориш една камара крушки и телевизори по комшиите.

[pc_user]

Да, довода за повдигане на напрежението е сериозен.
Дали няма да е по-евтино, да монтираме една разпределителна касета с
поле за мерене (която да е само за нас ) на границата на имота и оттам да тръгнем към трансформатора.Разстоянието е над 200м.

[Solarex]

Имайте в предвид, че средногодишните загуби в окабеляването за региона на България са от 16 до 18% от максималните загуби, изчислени със закона на Ом. От позицията на тази гледна точка не е беда загубите в окабеляването да достигнат и 2%. Въпреки всичко какво ниво на загубите ще се избере зависи от цената на кабела. Оптимум се получава, когато цената на загубите за 10 години е приблизително равна на цената на окабеляването. При това положение сумата на щетите на инвеститора има екстремум (минимум).

Матеев какво имаш впредвид: средногодишните загуби в окабеляването за региона на България са от 16 до 18% от максималните загуби, че не успях да разбера. Това загубите от пренос ли са?

[Mateev]

Всеки може да си сметне загубите в окабеляването. Взема AC мощността на инвертора, дели я на 220V и получава AC тока. След това смята загубите по формулата "тока на квадрат по съпротивлението на кабела". По подобен начин се смятат и DC загубите. След това се събират AC и DC загубите и се получават общите загуби в окабеляването.

Но това са МАКСИМАЛНО ВЪЗМОЖНИТЕ ЗАГУБИ.

В реалността през по-голямата част от времето инвертора работи на мощност, по-малка от максималната. Респективно тока е по-малък. А загубите са още по-малки, защото зависят от квадрата на тока. Поради тази причина всеки си задава въпроса:

Ами реалните средногодишни загуби с колко са по-малки от максималните?

За да си отговоря на този въпрос хванах и симулирах една цяла година със стъпка от 15 минути. И за всяка една дискрета изчислих каква е радиацията, от там DC мощността, от нея AC мощността, от нея тока, а от него - загубите в момента. След това събрах всички моментни загуби и ги разделих на максималните загуби. И се получи коефициент 0.16. Това беше направено с метеорологични данни за региона на Габрово. Понеже има и по-слънчеви региони с 10-12%, добавих към този коефициент 10-12%. И така се роди моето мнение, че реалните средногодишни загуби са 16-18% от максималните. Между другото подобна симулация правих и с реални данни, логнати от тестовите централи. Там имам точни мощности с 5 минутна дискрета. И в двата случая коефициента 0.16 се потвърди. Но този коефициент важи само за региона на Габрово. И понеже Габрово е в центъра на България , може да се предполага, че този коефициент е среден за страната. За всеки случай малко го увеличих, за да не стане грешка.

Следователно:
Средногодишните загуби в окабеляването за региона на България (при сметки с български МТО данни) са около 16-18% от максималните, сметнати по закона на Ом.

За да не ви боли главата в подобни сметки можете смело да приемете, че реалните загуби са 6 пъти по-малки от максималните. Тоест ако по формули установите, че загубите ви в окабеляване са 0.6%, реално те ще бъдат само 0.1%. Такава голяма разлика се получава благодарение на това, че тока участвува във формулата с неговия квадрат. Тоест ако средно един инвертор работи на половината от мощността си, то загубите ще са на една четвърт от максималните.

[Lupus]

Интересни сметки, ама нещо не ми се вярва да са истински... Загубите са право пропорционални на мощността, респективно на тока. Ако тия цифри са верни, то твоите ивертори работят с 20% натоварване спрямо номиналната си мощност. Вземаш ли в предвид, че слънцето не грее денонощно и часовете, в които инверторите не работят загубите са 0? Т.е. те трябва да се изключат въобще от аритметиката.

[Mateev]

Не ме подценявай.

За да напиша едно такова нещо на форума, значи съм абсолютно сигурен и съм го проверил поне 10 пъти.
И то както теоретично, така и с реални данни от работата на тестовите централи.

А колкото до загубите в окабеляването - те са правопропорционални на КВАДРАТА НА ТОКА и на КВАДРАТА НА МОМЕНТНАТА МОЩНОСТ НА ИНВЕРТОРА!!!

Ако не вярваш, седни да посмяташ и чак тогава пиши на форума твоето мнение. Аз няма какво да се опитвам да те убеждавам в нещо, което се знае от всеки и което лесно може да бъде проверено с 30 секунди сметки.

А коефициент 0.16 означава, че средното аритметично в годишен план от средните радиациите на всички дни в годината е около 400 W/м2. Но това си е доста реалистична цифра.

[Lupus]

Не те подценявам ни най-малко, не го удряй на професионална чест! И на мен ми се случва да се подвеждам, мислиш ли че и на теб не може да ти се случи? Учудвам се само на ниската използваемост на инверторите. Каква е средногодишната работа на инверторите в часове/денонощие?

Ако не вярваш, седни да посмяташ и чак тогава пиши на форума твоето мнение. Аз няма какво да се опитвам да те убеждавам в нещо, което се знае от всеки и което лесно може да бъде проверено с 30 секунди сметки.

Бих седнал да посмятам, ако разполагам с изходните данни, с които разполагаш ти. Разсъждавам само върху данните, с които разполагам. А ако считаш, че всичко казано от теб не може да бъде подложено на съмнение - ОК. С Господ Бог не се наемам да споря. Спирам.

[Mateev]

Средногодишната продължителност на деня е точно 12 часа. Би трябвало и всеки един инвертор да работи среднодневно точно по 12 часа. В действителност първите няколко вата на квадратен метър отиват за захранването на електрониката на инверторите и чак тогава започва да се отдава в мрежата. Стоял съм няколко сутрини и вечери и съм наблюдавал точно при каква радиация инверторите започват да работят. В общия случай наблюденията ми са следните:

1. Електрониката на инверторите заработва при радиация 3-8 W/m2 (тоест започва комуникация с тях по RS485)
2. Отдаване в мрежата започва при радиация 15-25 W/m2
3. Целия този процес отнема 15-20 минути след изгрева.
4. Предполагам, че подобно време отнема и преди залеза.

На базата на това може да се предположи, че един инвертор работи среднодневно по 11 до 11.5 часа.

Между другото инверторите много точно смятат тези две времена (време на работа и време на отдаване в мрежата). Имат си два натрупващи се параметъра - H-On и H-Total. Сега са угаснали, но утре като се включат ще мога да ти кажа с точност до секунда какви са стойностите на тези параметри за целия период на експлоатация на тестовите централи.