от RES » 17.12.2009 00:39
Здравейте колеги,
Просто се чувствам задължен да взема отношение по тази тема, поради откровената демагогия, некомпетентност и наглост от страна на правителството.
Искам да заявя становището на СИНКЕАР-ООД, относно планираните мерки за временни ограничения върху проектите за добив на електроенергия от ВЕЙ.
1. Тук следва да разделим различните ВЕЙ, тъй като поради технологиите за добив на електроенергия, съответно и потенциалните екологични и технически рискове са от доста различно естество и съответно с доста различен мащаб на въздействие. Когато направим тази диверсификация, се налагат следните няколко извода в които ще засегна само фотоволтаичните технологии:
a. Фотоволтаичната технология за добив на електроенергия е единствената, която няма каквото и да било негативно въздействие върху околната среда и следователно не следва да се обследва въобще за такова въздействие.
b. Изключение правят само инвестиционни проекти, които се реализират в обработваеми земеделски земи и горски масиви, предвиждащи значими строителни дейности, като отнемане ма почвени слоеве, насипване на големи земни маси, бетониране на фундаменти, изсичане на гори и др.
c. За инсталации, реализирани на покриви, върху промишлени терени, върху слабо продуктивни земи, реализирани с щадящи околната среда технологии (земни анкери, пилотни фундаменти и др.) не следва да се прилагат каквито и да е ограничения, включително и в зоните, попадащи в "НАТУРА", тъй като тези обекти отговарят 100% на условията за ТЪРПИМОСТ и нямат негативно въздействие, както върху животинските, така и върху растителните видове.
2. Да разгледаме предложението на държавата по следния начин: "ДЪРЖАВАТА ИМА ПО-ГОЛЯМ КАПАЦИТЕТ ОТ ВСИЧКИ ИНВЕСТИТОРИ ВЗЕТИ ЗАЕДНО, ДА УСТАНОВИ ПОТЕНЦИАЛА НА СЪОТВЕТНИТЕ ПРИРОДНО КЛИМАТИЧНИ ФАКТОРИ, КАКТО И КАЧЕСТВОТО И КАПАЦИТЕТЕИТЕ НА НАЛИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА". Това е един грандиозен НОН СЕНС. Това се нарича "СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПЛАНОВА ИКИНОМИКА". Именно това е огромната разлика с "ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА". Твърдението, че хилядите инвеститори, които извършват тези проучвания ежедневно е по-малко достоверно и в резултат на това, рентабилността на реализираните проекти би била по-ниска е АБСОЛЮТНО НЕВЯРНО.
3. От гледна точка на използване на наличната инфраструктура, фотоволтаичните проекти са най-оптимални с оглед на следните няколко факта:
a. Природния ресурс, който се използва за енергоизточник е ПОВСЕМЕСТНО И ОБЩО ДОСТЪПЕН. Количествата слънчева радиация попадащи върху земната повърхност са относително слабо зависими от местоположението на електроцентралата. Това създава условия за избор на конкретни терени от страна на инвеститорите с оглед максимално използване на наличната инфраструктура (електропреносни мрежи, пътища, достъп и др.). По тази причина не е необходимо каквото и да било администриране от страна на държавните, общинските или други органи.
b. Поради факта, на общодостъпност на природния ресурс, не се налага изграждането на огромни генериращи мощности (над 20 MWp.), концентрирани върху един терен. Още повече, че такива проекти са и неизгодни икономически за инвеститорите, поради необходимостта от присъединяването им към мрежи високо напрежение и респективно много високите загуби от двойна трансформация.
c. Равномерното разпределение на фотоволтаичните електроцентрали върху цялата територия на страната, също така би допринесло за намаляване на необходимостта от балансиране на електропроизводството, тъй като осреднения добив на електроенергия от по-голяма територия е относително стабилен.
Базирайки се върху горните съждения, бих препоръчал следното:
1. За фотоволтаичните електроцентрали да не се прилагат предлаганите от правителството ограничения, поради липса на такава необходимост и липса на покритие с целите на съответната мярка
2. Предлаганите ограничения да се прилагат само за инвестиционни намерения, разположени върху земеделски земи с по-висока от 4 категория, както и терени попадащи в зони с екологични ограничения и ИЗИСКВАЩИ ЗНАЧИМИ ПО ОБЕМ СТРОИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ. Дори и в тези случаи не следва да се прилагат рестрикции за инвестиционни проекти, реализирани с технологии, щадящи околната среда и плодородните свойства на почвите. Задължително изискване в тези случаи следва да бъде изискването инсталацията да бъде 100% демонтируема без остатъчни компоненти, които биха оказали негативни въздействия след излизане на съоръженията от експлоатация.
3. Да се засили контрола от страна на държавата по спазване на наредба 16-27, както и да се създаде единен орган, който да събира и анализира предоставяните данни от частните инвеститори по тази наредба. Това в голяма степен би решило въпроса с определяне на природно-климатичният потенциал.
4. Да не се допускат каквито и да било рестрикции и/или стимули на регионален принцип. Територията на нашата държава е твърде малка и такова деление с оглед на природно-климатичните дадености не се налага. Каквито и да било стимули и/или рестрикции единствено биха допринесли за създаване на изкуствен дисбаланс в електропреносните мрежи. Нещо повече следва да се поощрява равномерното разпределение на тези генерации.
5. Следва да се въведат изисквания за финансова и организационна обезпеченост на компаниите, реализиращи проекти за фотоволтаични електроцентрали. Липсата на такива изисквания към момента, създава невероятен хаос за всички участници в инвестиционния процес. Наблюдава се огромен дисбаланс на заявените инвестиционни намерения и тези, които влизат в етап на реализация. Това създава огромни трудности при планиране на необходимостта от рехабилитация и доизграждане на електропреносни мрежи и др. инфраструктура, както и в огромна степен изкривява информацията за наличните инвестиционни намерения. Това от своя страна ерозира и доверието на инвеститорите.
6. От страна на държавата следва да се определи ясна политика единствено относно обемите на търпимите инвестиции във всеки един от възобновяемите източници. Това би могло да се регламентира чрез политиката на държавата в областта на надбавките в изкупните цени. Също така държавата следва да създаде диференцирана политика към големите и малките инвестиционни проекти. Докато за големите проекти, добри решения биха били публичната продажба на лицензии или концесионирането, за малките проекти следва да се премахнат всякакви административни и нормативни пречки. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е от страна на държавата възприемането на регулаторен модел на ФИКСИРАНИ ИЗКУПНИ ЦЕНИ за срока на експлоатация на съоръженията. Разбира се тези фиксирани цени следва да се ревизират на определени периоди (примерно 1 година, както е в момента), но следва да се прилагат за целия експлоатационен период на съоръженията.
Липсата на държавна политика към момента, не следва да се използва, като претекст за налагане на необосновани и не целесъобразни рестрикции, които единствено вредят на доверието от страна на инвеститорите. Според нас единствените рестрикции, които следва да се обмислят и въведат до определяне на ясна и конкретна държавна политика, касаят единствено ограничаването на КУХИТЕ И СПЕКУЛАТИВНИ инвестиционни проекти, чрез въвеждане (ДОРИ И СЪС СТАРА ДАТА) на изисквания за ФИНАНСОВА И ОРГАНИЗАЦИОННА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ на компаниите, реализиращи тези проекти. От друга страна следва НЕЗАБАВНО да се премахнат нормативните ограничения и пречки пред реализацията на малките проекти (лични или фирмени, върху покриви на сгради с мощност до 100kWp). Този подход би спомогнал значително за постигане на националните цели за добив на електроенергия от ВЕЙ, както чрез привличане на първокласни инвеститори, така и чрез развитие на стабилни Български компании в този бранш.
Имайки предвид обаче публичните изяви на доста отговорни държавни чиновници "Визирам интервюто на Зам. Министъра пред телевизия EBF" от днес 16.12.2009, където освен откровено неразбиране на реалните проблеми и начините за решаването им прозира също така откровена липса на компетентност и наглост. Считам за НАЛОЖИТЕЛНО засилването на публичният натиск от всички заинтересовани страни във фотоволтаичният бизнес към намеренията на правителството. За целта предлагам следното:
1. Да се създаде публичен регистър, където всички заинтересовани страни да изложат реалните размера на загубите, които биха претърпели, както и размера на инвестициите които не биха се реализирали в резултат на евентуалните действия на по налагане на мораториум за изграждане на ВЕЙ.
2. На базата на така създадения регистър и установеният размер на загубите за бизнеса, да се потърси от правителството механизъм за компенсиране на тези загуби.
3. Така или иначе към момента в сметките за електричество се начислява такса за зелена електроенергия. При решение от страна на правителството за мораториум, следва тази такса, от която следва да се финансират надбавките за зелена електроенергия, да се финансират загубите нанесени на бизнеса в резултат от липсата на държавна политика, а не ЕРП, които нямат каквото и да е отношение към тази надбавка, при положение, че не търпят загуби.
4. Също така следва да се заведат съдебни искове от ощетените инвеститори срещу държавата, която чрез бездействието си нанася и към момента щети на огромен брой малки инвеститори, подготвящи инвестиционни проекти и кандидатстващи по мерките 311 и 312. Тъй като този проблем е общ за всички инвеститори, те могат да водят колективен иск с цел намаляване на разходите.
5. Ако правителството все пак наложи мораториума, всички допълнително засегнати страни следва също така да заведат съдебни искове за нанесени вреди и пропуснати ползи. Тези искове следва да се формулират на време и да се предоставят превантивно на разположение както на парламентарните групи, така и да бъдат оповестени публично.
Това наше становище беше предоставено и на Българска Фотоволтаична Асоциация БФА, в която членува и нашата фирма.
Поздрави,
Ради Радев
RES