Какво мислите?

[elektromer]

Здравейте, чудя се по следните въпроси:

1. Като разглеждам дата шийтове за модули, не виждам да са опоменали специално, че вътре има байпасни диоди. Това е защото нямат, или по подразбиране всички имат?
2. Необходимо ли е да се слага в началото на всеки клон от последователно свързани модули блокиреащ диод?
Характеристиката на модлите е по-полегата от тази на полупроводников диод, освен това модулите са на едно и също място и при работатат не се получава за единия стринг да е натъмно, а другия на слънце, струва ми се че тези неща намалят аргументите "някой клон може да стане консуматор на останалите, или на друг клон". С други думи, постаят ли се в слънчевите централи на практика блокиращи диоди при паралелни стрингове?

[Mateev]

Здравейте, чудя се по следните въпроси:

1. Като разглеждам дата шийтове за модули, не виждам да са опоменали специално, че вътре има байпасни диоди. Това е защото нямат, или по подразбиране всички имат?
2. Необходимо ли е да се слага в началото на всеки клон от последователно свързани модули блокиреащ диод?
Характеристиката на модлите е по-полегата от тази на полупроводников диод, освен това модулите са на едно и също място и при работатат не се получава за единия стринг да е натъмно, а другия на слънце, струва ми се че тези неща намалят аргументите "някой клон може да стане консуматор на останалите, или на друг клон". С други думи, постаят ли се в слънчевите централи на практика блокиращи диоди при паралелни стрингове?

Байпас диоди имат всички модули. Стандартните модули с 6 реда по 12 клетки обикновенно имат по 3 байпас диода. Но съм срещал и такива модули с по 4 байпас диода.

Блокинг диоди имат само малка част и обикновенно производителя специално декларира този факт. Обикновенно това са модули, специално предназначени за зареждане на акумулатори. Ако производителя си мълчи за диодите, то тогава най-вероятно няма блокинг диод. Но така е по-добре, защото иначе в блокинг диодите има големи загуби на мощност и освен това се получава прегряване на разпределителната кутия на модула. Представете си един стринг от 15 модула и всеки с блокинг диод. Ами че ние тогава ще загубим цели 7.5V в диодите. Умножено по тока това прави около 40W или това е 2-3% от мощността на стринга.

Трябва ли ние да слагаме блокинг диоди при паралелно свързване на стрингове?

Всичко зависи от това колко стринга ще се наложи да свържем в паралел. При два или три паралелни стринга е добре да има диоди. При по-голям брой стрингове е достатъчно само да се сложат добре оразмерени предпазители. Точно така се процедира при централите с модули Kaneka K60.

По принцип е редно инверторите да имат по 2 или 3 входа за отделни стрингове и вътре входовете да са запаралелени, но през диод. Но не съм сигурен дали наистина се прави така. Добре че ме подсетихте. При всеки един бъдещ монтаж на инвертори ще проверявам как е организиран входа. При Multistring инверторите няма проблеми, защото входовете не са запаралелени и има отделни MPP тракери.

При всички случаи е добре да се убедите, че запаралелените стрингове имат някаква защита, било то предпазител (при много стрингове) или диод в инвертора (при малко стрингове). А още по-добре е въобще да не запаралелвате стрингове.

Това с частичното засенчване на клетки от един стринг не е чак толкова страшно и не може да повреди клетка или модул при ситуации с нормално засенчване. Вярно е, че тока през стринга силно пада. Но напрежението на клетките, на модула и на стринга като цяло си остава високо. За да предизвикате стоварване на цялата енергия на всички стрингове върху един модул или върху някоя негова клетка, трябва тотално да спрете осветеността. Например с плътно черно покривало. Само тогава има вероятност клетката да се обърне наопаки и да поеме енергията на всички паралелни стрингове. Не съм правил такъв експеримент, защото може да ми струва много скъпо. Много е по-лесно да не се запаралелват стрингове или да се охарчим за по 1 диод на стринг, за да не ни боли главата.

[elektromer]

Байпас диоди имат всички модули. Стандартните модули с 6 реда по 12 клетки обикновенно имат по 3 байпас диода. Но съм срещал и такива модули с по 4 байпас диода.

Блокинг диоди имат само малка част и обикновенно производителя специално декларира този факт. Обикновенно това са модули, специално предназначени за зареждане на акумулатори. Ако производителя си мълчи за диодите, то тогава най-вероятно няма блокинг диод. Но така е по-добре, защото иначе в блокинг диодите има големи загуби на мощност и освен това се получава прегряване на разпределителната кутия на модула. Представете си един стринг от 15 модула и всеки с байпас диод. Ами че ние тогава ще загубим цели 7.5V в диодите. Умножено по тока това прави около 40W или това е 2-3% от мощността на стринга.

Трябва ли ние да слагаме блокинг диоди при паралелно свързване на стрингове?

Всичко зависи от това колко стринга ще се наложи да свържем в паралел. При два или три паралелни стринга е добре да има диоди. При по-голям брой стрингове е достатъчно само да се сложат добре оразмерени предпазители. Точно така се процедира при централите с модули Kaneka K60.

По принцип е редно инверторите да имат по 2 или 3 входа за отделни стрингове и вътре входовете да са запаралелени, но през диод. Но не съм сигурен дали наистина се прави така. Добре че ме подсетихте. При всеки един бъдещ монтаж на инвертори ще проверявам как е организиран входа. При Multistring инверторите няма проблеми, защото входовете не са запаралелени и има отделни MPP тракери.

При всички случаи е добре да се убедите, че запаралелените стрингове имат някаква защита, било то предпазител (при много стрингове) или диод в инвертора (при малко стрингове). А още по-добре е въобще да не запаралелвате стрингове.

Това с частичното засенчване на клетки от един стринг не е чак толкова страшно и не може да повреди клетка или модул при ситуации с нормално засенчване. Вярно е, че тока през стринга силно пада. Но напрежението на клетките, на модула и на стринга като цяло си остава високо. За да предизвикате стоварване на цялата енергия на всички стрингове върху един модул или върху някоя негова клетка, трябва тотално да спрете осветеността. Например с плътно черно покривало. Само тогава има вероятност клетката да се обърне наопаки и да поеме енергията на всички паралелни стрингове. Не съм правил такъв експеримент, защото може да ми струва много скъпо. Много е по-лесно да не се запаралелват стрингове или да се охарчим за по 1 диод на стринг, за да не ни боли главата.

Чакай, чакай, нещо май не е така.
В примера, който даваш, 15 модула последователно свързани и всеки с байпасен диод, не виждам защо ще губим 7.5 волта, или 40 Вата. Фотоволтаичния ток не минава през байпасните диоди в работно състояние, само служат да не възпрепятстват генерацията на останалите в случай че се повреди, или засенчи клетка - тогава тя ще е шунтирана от байпасния диод, не виждам от къде идват загубите в примера, който даде.
Ако пък си искал да кажеш "блокиращи", вместо байпасни диоди в примера, то не става дума за 15 блокиращи диоди, а за само един диод за целия стринг - той е достатъчен за да блокира обратния ток за целия стринг.
Опасенията ми не са за повреждане на модул ако в стринга няма байпасен диод, а по скоро възможността да тръгне обратен ток през стринга и така да губим от ценната електроенергия.
Та общо взето с това ми бяха свързани въпросите, ще се радвам ако чуя отново твоето мнение.
Разбира се, въпроса с блокиращия диод е при положение че запаралелваме стрингове. Не знам с входовете инверторите как е , но със сигурност има поне блокиращ диод, а може и отделни тракове. Аз говоря, ако броя на входовете на инвертова е такъв, че се налага да запаралелваш отвън няколко стринга. Това може да е необходимо, ако например панелите са аморфни и имат малка мощност и тогава се получава необходимост от запаралелване на стрингове преди инвертора, защото модулите стават много.

Поздрави!

[Mateev]

Внимателно прегледах текста на постинга си и наистина на едно място вместо блокинг бях писал байпас. Но смисъла на текста беше ясен даже и с допуснатата грешка. Както и да е. Поправих го.

Байпас са паралелните на клетките диоди. През тях не тече ток.

Блокинг е диода, който е последователно на целия модул. През него тече целия ток на модула и предизвиква голямо загряване. Отделената в диода мощност (загуби) може да достигне до 4W.

[Pyramid]

Ще ме прощавате за тъпия въпрос но, ако имаме по един байпас диод на модул и един блокинг на стринг, тогава дали няма при засенчване на една клетка да "губим" само един модул, но да запазваме стринга при положение, че е от достатъчен брой последователни модули, без при това да губим значителна мощност при блокингите и да вържем накъсо "засенчения" стринг на незасенчените? В резултат - снижаване на загубите като цяло...при допускането, че евентуално засенчване, първо, няма да се случи едновременно на цял модул и няма да е пълно. Блокиращият на стринга - от няколко спаралелени, по възможност, шотки, за снижаване прекия спад и, съответно, загубите.
Само питам

[Mateev]

Нещата не са толкова прости. Трябва да нарисуваме еквивалентната схема на един модул и на един стринг и да пообсъждаме какво точно се случва при различните видове засенчвания. Явно трябва да се отвори чисто нова тема по въпроса, но няма да е сега, защото трябва да се подготвя за утрешния семинар.

[elektromer]

Ще ме прощавате за тъпия въпрос но, ако имаме по един байпас диод на модул и един блокинг на стринг, тогава дали няма при засенчване на една клетка да "губим" само един модул, но да запазваме стринга при положение, че е от достатъчен брой последователни модули, без при това да губим значителна мощност при блокингите и да вържем накъсо "засенчения" стринг на незасенчените? В резултат - снижаване на загубите като цяло...при допускането, че евентуално засенчване, първо, няма да се случи едновременно на цял модул и няма да е пълно. Блокиращият на стринга - от няколко спаралелени, по възможност, шотки, за снижаване прекия спад и, съответно, загубите.
Само питам

Това за Шотки - защо ти е?
Обикновения силициев диод ще има пад на напрежение 0,55 - 0,8 - в зависимост от тока през него. Даже да "доста натоварен" и да предположим, че имаш 0,85 то загубите са 0, 4 % ако предположим че напрежението на стринга е 200 Волта. С Шотки ще е 0,3 % - аз не виждам разлика. Избора обаче на силициеви е доста по голям. Ако примерно имаш 5 А работен ток на стринга, сложи 25 Амперов диод и тогава няма да имаш загуби по-големи от 0,6 Волта - съответно 0,3 %.
Ако искаш да намалиш тези загуби с Шотки почти нищо не правиш.
Аз съм имал случай в който напрежението на стринг е 48 Волта и сметнах че си заслужава да се помъча да сваля надолу пада на напрежебие върху блокиращия елемент, защото 0.6 на 48 е 1.25 % загуби.
Тогава вместо диод сложих по подходящ начин мощен транзистор който стоеше наситен и върху прехода колектор - емитер се получаваше 0,13 Волта. Но за системи, при които напрежението е високо на стринга - това не си заслужава - загубите са незначителни. Със силициевите диоди освен това има и друго, когато се загряват напрежението има в права посока пада с 2,2 миливолта на градус - това е благоприятно.
За засенчване на някой модул от стринга - да правилно си разбрал логиката на байпасните диоди. Това, което Матеев каза, е че модулите по правило си имат интегрирани в тах такива диоди и не е необходимо ти да ги слагаш.
Но не трябва да смяташ, че когато се засенчи един модул, то останалите в стринга ще си работят оптимално. Няма да е така, защото ако в стринг имаш 10 модула и напрежение 240 волта, при отпадане на генерацията на един от тях номиналното напрежение пада с 24 волта (10 %). Но напрежението на другите стрингове си остава и това означава че от въпросния стринг в никакъв случай генериращите модули няма да се намират в оптималната си работна точка. Те ще работят с по-нискък от оптималния ток и по-високо напрежение и няма да са максимално ефективни.
Освен това, при "опипване" на работната точка от инвертора - този стринг ще е причина инвертора да обърка работната точка на цялата система от паралелно вързани стрингове и така цялата система ще и се измести работната точка от оптималната. Разбира се този ефект е малък при повече стрингове и се засилва при малък брой стрингове. Ако примерно стринговете са два - със сигурност при един засенчен модул инвертора ще навлезе в работна точка, която няма да е оптимална и за здравия стринг.
Но както Матеев каза, за това сигурно си трябва нова тема, въпреки че не знам дали е необходимо. Това са подробности, които са важни и които са свързани с правилна диагностика, поддръжка и експлоатация на вече създадени системи...., може би.

Поздрави!

[Lupus]

@elektromer
Тая идея за транзистора ми хареса. Би ли пуснал схемата?

[elektromer]

Ами ще ти я опиша - мисля че ще си я представиш.
Нека имаме примерно 10 панела последователно - колкото и да са - все тая.
Тези панели образуват един стринг. Минуса на стринга излиза от последния 10-тия панел. Този минус от десетия панел излиза, влиза на емитера на NPN транцистор. От колектора на този ранзистор излиза минуса от стринга. Т.е. прехода колектор - емитер е вързан последователно на минуса на стринга. От +на 10 - тия панел през един резистор - в базата на този транзистор. Стойността на резистора:
R = (Um*h21/I)/(2-3), Um - номинално напрежение на модула, I - номинален ток на модул (стринг), h21 - коефициент на усилване по ток на транзистора. За да е истинска работата и да се изключат макар и малките загуби на мощност в базовата верига - сложи дарлингтон. Слага се и един малък обикновен изправителен диод последователно на базовия резистор с катода към базата. Този коефициент 2-3 ще определя колко дълбоко ще е наситен транзистора.
Ако обаче 10-тия панел е засенчен и напрежението му е 0, то транзистора ще остане запушен. Затова паралелно на колектор - емитер се слага диод, който е с катода към емитера. Това е "байпасен" диод за транзисора и блокиращ за стринга. Т.е. това си е класически блокиращ диод в минуса.
И така, в нормално работно състояние веригата минава пре наситения транзистор, а само в много рдки случаи (засенчен или повреден точно определен модул) схемата преминава в клаическия вариант с блокиращия диод.
Та общо взето това е, може да се доразвие много темата и да се търсят различни аварийни режими и това как реагира тази схема, но това няма да е от съществено значение, още повече, че при стрингове с напрежение 200 и повече волтове - на практика загубите в блокиращия диод са под 0,3% и не знам дали си заслучава работа в посока - още намаляне. Но като чисто предизвикателство си е интересно.

Поздрави!

[Lupus]

@elektromer,
Мислиш ли, че си непогрешим? Имам 33 години стаж като инженер по електроника и съм виждал и професори да се объркват при обяснение действието на мултивибратора. Защо винаги тръгваш с рогата напред?
Комплекси, нарцисизъм?

[Pyramid]

Да добавя ли, че всички грешим? Предполагам, всеки, хванат в грешка, не би се пъчил. Какво очакваш, електромер?

[lz1wvm]

ELEKTROMER не може един колектор на NPN транзистор да е по отрицателен от емитера и в същото време транзистора да се насища.
Поздрави.

[lz1wvm]

ELEKTROMER имахме и една отворена тема за светкавиците ще ти бъда благодарен ако я продължим.
Поздрави.

[Pyramid]

И една друга работа май не може:
Този транзистор не може да служи като блок-диод при обръщане на поляритета, не и както беше описано по-горе. Емитерният преход не носи високо обратно напрежение. Но, ако бъде свързан инверсно /т.е. колекторът на (-) на стринга, а емитерът (+) резистор емитер-база/ , какво става? Колекторът се включва в права посока като емитер, транзисторът се насища дълбоко, не грее и няма проблем при правилно свързване. Usat rev=>0. И то при доста висока стойност на резистора, респ. много малък ток през него.
Обръщаме поляритета, транзисторът се запушва, колекторът си държи напрежението и пак нямаме проблеми. Няма трагeдии.

[Mateev]

Темата вече много се развихри. Затова предлагам да въведем ред. Първо предлагам всяко едно схемно решение да се нарисува и тогава да се обсъжда. И второ предлагам нещата да се обсъждат едно по едно.

ПС: И престанете със заяжданията, личните нападки и обидите. Специално визирам elektromer. Вече му изпратих лично съобщение с предупреждение за изгонване.

Дискусията трябва да се води с тон на взаимно уважение. Всеки има право на мнение, пък било то и грешно. И всеки има право да си защитава позицията. Но никой няма право да обижда другите или пък да прави намеци и обидни квалификации.