Слънчеви или облачни дни за соларната енергия в България?

[Gord]

Уважаеми, вече съфорумци и съедейници от преди това, здравейте всички.
Хареса ми въпросът за датата на създаване на българската държава. Следва да се отбележи, че тази дата е поставено под сериозен натиск по мнението на голяма част от съвременните български историци/ справка " 12 мита в българската история", Божидар Димитров/. Склонен съм да се съглася, като това допълнително подхранва гордостта ми, че сме имали такава история, култура и общество в далечното минало за разлика от днес. Толкова по тази тема.
Бих искал да задам няколко въпроса след като изчетох почти всичко във форума.
1. Защо в България все още няма организирано производство на всички/отделни елементи необходими за изграждането на соларни електроцентрали?
2. С оглед последните изменения и допълнения в нормативната база регулираща интересуващата ни област, коя/каква и защо е оптималната електроцентрала според Вас, като практици по въпроса?
3. Колко време Ви отне цялата процедура до получаването на първата фактура?
4. Има ли начин, като погледнете назад това време да бъде оптимизирано?
5. Правилно ли съм разбрал, че като осреднена стойност площ от 1кв.м=1kWh/дневно по 365 дни по 0,96 лева за тази година.
6. Защо, ако горната точка е вярна повечето информации в пресата и професор Тончев ни убеждават, че възвръщаемостта е около 5-6 години при самоучастие и 4-5 години в зависимост от формите и начина на субсидиране/грантове и др. финансови схеми?
7. Каква правоспособност следва да има специалистът извършващ енергийният одит и регистрира ли се някъде?
Имам и други въпроси, но зная, че времето на всеки е ценно, затова ще ги запазя за сега.
Действително ще бъда изключително благодарен за всеки един отговор.

[Vandal]

Абе ти нормален ли си.
Казваш че си изчел форума!
Ако беше така, нямаше да задаваш толкова въпроси.
А относно кукувицата "проф. Тончев", коментара е излишен.

[Mateev]

Уважаеми, вече съфорумци и съедейници от преди това, здравейте всички.
Хареса ми въпросът за датата на създаване на българската държава. Следва да се отбележи, че тази дата е поставено под сериозен натиск по мнението на голяма част от съвременните български историци/ справка " 12 мита в българската история", Божидар Димитров/. Склонен съм да се съглася, като това допълнително подхранва гордостта ми, че сме имали такава история, култура и общество в далечното минало за разлика от днес. Толкова по тази тема.

При регистрация във форума питаме за датата на създаване на Българската държава, за да попречим на автоматичните роботи, които се регистрират автоматично и пълнят форумите със спам. В стария форум на СТС Финанс ежедневно ми се налагаше да трия по 30-40 постинга с линкове към порно сайтове. Впоследствие разбрахме за роботите и един колега ми даде идея да задам въпрос при регистрацията, който не се знае от роботите и не се знае от западните хакери, които правят ръчна регистрация и после пускат робота. И от тука дойде и идеята за годината на създаване на Българската държава. Който не я знае - няма място за него на нашия форум.

Бих искал да задам няколко въпроса след като изчетох почти всичко във форума.
1. Защо в България все още няма организирано производство на всички/отделни елементи необходими за изграждането на соларни електроцентрали?

Защото все още няма достатъчно голям пазар. Даже и най-дребното производство ще прави по около 5-10 мегавата модули годишно. Между другото в Стомана Перник вече има една Гръцка фирма, ковто прави поликристални модули. А в Ловеч вече се строи завод за 15 млн. лв., който ще прави тънкослойни модули. СТС Солар също е в готовност да построи завод за монокристални модули, но засега изчакваме пазара малко да се посъживи.

2. С оглед последните изменения и допълнения в нормативната база регулираща интересуващата ни област, коя/каква и защо е оптималната електроцентрала според Вас, като практици по въпроса?

Засега най-оптималната централа е тази, която е с мощност около 70 kWp и която е построена със субсидии по мярка 311 или 312 на Министерството на Земеделието. По тези мерки има 70%-на субсидия и централата се изплаща за по-малко от 4 години.

3. Колко време Ви отне цялата процедура до получаването на първата фактура?

Много малко хора са стигнали до заветния миг да получат пари за тока от фотоволтаичната си централа. Ориентировъзно се губи следното време - 6 месеца за смяна на статута на земята, 6 месеца с общината, 6 месеца с електроразпределителното предприятие, 3 месеца с банката, 8-9 месеца със субсидиите по мерки 311 и 312 и 3-4 месеца за проектиране, доставка на оборудване и монтаж на централата. Общото загубено време е 3 години, но в придвижването на процедурите е възможен известен паралелизъм. Затова бих казал, че средното време е 2 години. А ако се прави на покрив - година и половина.

4. Има ли начин, като погледнете назад това време да бъде оптимизирано?

Тук-там е възможно да се посъкрати някоя процедура, ако се отчитате както трябва на съответния държавен служител.

5. Правилно ли съм разбрал, че като осреднена стойност площ от 1кв.м=1kWh/дневно по 365 дни по 0,96 лева за тази година.

Хищо не сте разбрали. Енергията, която пада на 1 кв.м. наклонена под оптимален ъгъл повърхност, средногодишно е около 1350-1600 kWh/кв.м в зависимост от региона. От тази слънчева енергия фотоволтаичните панели преобразуват само 12-14% в електрическа енергия. За да не се главоболите със сметки ще ви кажа крайните цифри. Един kWp инсталирана мощност средногодишно дава около 1250 kWh електроенергия, за която по преференциални цени ще получите около 450 EUR.

6. Защо, ако горната точка е вярна повечето информации в пресата и професор Тончев ни убеждават, че възвръщаемостта е около 5-6 години при самоучастие и 4-5 години в зависимост от формите и начина на субсидиране/грантове и др. финансови схеми?

Не знам кой как зарибява клиентите си. СТС Солар обаче не се занимава с такива глупости и директно казва истината в очите. А тя е следната:
- 10 години при централа със собствени пари.
- 13 години при централа с кредит.
- 4 години при централа със субсидии по мярка 311 и 312 на Министерството на земеделието.

7. Каква правоспособност следва да има специалистът извършващ енергийният одит и регистрира ли се някъде?
Имам и други въпроси, но зная, че времето на всеки е ценно, затова ще ги запазя за сега.
Действително ще бъда изключително благодарен за всеки един отговор.

Все още не е излязла наредба, регламентираща правоспособността на лицата, правещи слънчево-енергийни одити. Следователно към момента всеки може да си направи одит. Хубаво е обаче да има поне някакъв ценз. При мене например имам средно образование "Ел. мрежи, централи и подстанции" и две висши образования "Електронна техника" и "Финанси". Също така всеки момент ще получа частична проектанска правоспособност, даваща ми право да проектирам обекти от 3-та категория или по-висока. Това е достатъчно, защото всички слънчеви електроцентрали до 25 MW попадат в 3-та категория.

[Gord]

Благодаря за точните отговори господин Матеев. При това своевременни, защото знам, че съм отнел от личното Ви време, за което отново благодаря.

[ama]

Все още не е излязла наредба, регламентираща правоспособността на лицата, правещи слънчево-енергийни одити. Следователно към момента всеки може да си направи одит. Хубаво е обаче да има поне някакъв ценз. При мене например имам средно образование "Ел. мрежи, централи и подстанции" и две висши образования "Електронна техника" и "Финанси". Също така всеки момент ще получа частична проектанска правоспособност, даваща ми право да проектирам обекти от 3-та категория или по-висока. Това е достатъчно, защото всички слънчеви електроцентрали до 25 MW попадат в 3-та категория.

Ценза, както е ясно на всеки не е никаква гаранция. Още повече, че в случая не трябват ел.знания. необходими са геогравски, или по-точно геодезически способности. Това е одит който трябва да каже, че твоето място има потенциал (както е в европейските страни).
Знам, че в БГ има други идеи и одита да включва всико. Трябва някой да каже, че не зи го забил на сянка и европа да ти отпуска пари, които да ги погребеш. 99% от ел. централите имат засенчване. Ако си в открито море - няма проблем. Но в почти всички случаи не е така. Колкото и мястото ти да е добро в крана сметка ще се окаже че слънцето изгрява малко по-късно и залязва по - рано заради хълмовете на изток и запад в далечината. Да не говорим, ако имаш директни южни прегради. Та колкото и да е смешно и да се подразбира, чиновника от къде да знае, че ти не си луд и не си избрал сенчесто място? Пък той трябва да ти отпуска пари за това начинание. Та след като този одит ти каже, че сутрин те засенчва хоризонта за 20 минути и вечер при залез за 40 минути и точно в коя част на деня, тогава "соларните знания" са необходими за да закючат с колко процента в средногодишния добив е ощетено мястото. И ако е само при изграв и залез за малко -няма проблем ощетяването ще е 2 процнта примерно. Колкото е по-голяма надморскатависочина, толкова деня е по-дълъг и т.н. Така че не електроспециалистите под дифолд са богопомаани с ценз за да правят одит. Соларните специалисти може би правят заключението, но одитните данни са от друг характер.

Относно ограничената проектантска правоспособност - честито. Но внимавай с проектирането, в друга тема ми направи впечатление че съвсем не си готов на 100 процента за инвестиционен проектант по всички изисквания. Само да не се обидиш, казвам го с най-добри чувства и заради това, че в началото всеки подхожда с голямо самочувствие. Твърдението ти за 3-та категория и 25 мегавата е теоретично. това е така защото не си се сблъсквал с реален проект. Нормално това може да важи най-много за няколко десетки киловата. От там нататък неразделна част от централата е необходим трафопст или нещо още по - сериозно за по-големите ощности. Но дори и само за тафопоста - ако е 20 киловолта това е втора категория. Целия обект придобива категорията на елемента с най ниската категория. А най ниска означава най - сериоаната категория. Имаш и друг подход, да разбиеш обекта на две. Трафопоста да бъде отделен обект и тогава някой с пълна правоспособност ще проектира само трафопоста. Това обаче е ад за инвеститора. Получават се две процедури, две разрешения за строеж, две приемания и приеметелни комисиии и изобщо ...... много малко проектанти успяват да направят най-доброто за инвеститора. Може би не ги е грижа..., не знам.
Но както и да е.... ето и една закачка и интересна проектантска дискусия за соларните централи:
Веригите DC не могат по обикновен начин да се защитят с предпазители (номиналните токове не се различават съществено от токовете на къси съединения).
Едно късо съединение особено с дъговиден характер си е сериозна предпоставка за пожар (мощността е достатъчна), имайки предвид устойчивата и трудно гасяща дъга при постоянния ток.
Какво мислиш по въпроса, пък не само ти ... и другите участници може би имат какво да кажат по въпроса....

[EOS Technologies]

Здравейте ама!

Може ли да обясните в какво се състои смисъла на защита от късо съединение в постоянно токовата верига между инвертора и фотоволтаичния генератор? Къде искате да поставите предпазителите? Кого ще защитите с тях? Кога те ще се задействат?

Може би следния въпрос ще помогне при тези разсъждения: кой е консуматор и кой е източник в нашия случай?

На кратко: не са необходими никакви постоянно токови защити на това място. Защото тези нямат никакъв технически смисъл.

ОК, може да си говорим за защите против грамотевици - но това е друга тема.

Поздрави

[Mateev]

Вече имам пълна проектанска правоспособност. Не че смятам да правя проекти. Все пак аз съм шеф на фирмата и основната ми работа е да разпределям задачи на други хора и да контролирам тяхното изпълнение. Но при проектирането на слънчевите електроцентрали има един парадокс - 99.999% от правоспособните проектанти не знаят нищо за соларните технологии, а в същото време хората, които знаят, нямат проектанска правоспособност. Не се учудвам на това. Българското законодателство е предизвиквало и много по-големи парадокси.

В конкретния случай аз съм наясно с всички аспекти на соларното проектиране и по неволя съм принуден поне тази част да я проектирам сам (наклони, ъгли, отстояния между редовете, стрингове, инвертори и т.н.). Затова и си извадих пълна проектанска правоспособност. А за силовата част, средното или високото напрежение, конструкциите, геодезиата и т.н. - ами за това си има специализирани проектанти със съответната правоспособност. Това, че СТС Солар поема пълното проектиране не означава, че всичко проектирам сам. Напротив - гледам колкото се може повече работа да давам на външни проектанти. Към момента ние сме създали няколко колектива от проектанти с различни специалности. А СТС Солар само разпределя проектите и контролира изпълнението.

По въпроса за DC веригите и възможното късо съединение в тях:

При 1 стринг нищо не може да се направи, освен поставянето на DC Switch (който е вграден в инверторите на SMA и Mastervolt).

При 2 стринга също нищо не може да се направи. При късо съединение в единия стринг през него ще протече максималния ток на втория стринг. Но той е съизмерим с работния ток и защита с предпазител не е възможна.

При 3 стринга в паралел работата е на кантар. Трудно ще се прецизират предпазители, които да не изгарят от тока на късо на един стринг, а да изгарят от тока на късо на 2 стринга.

При 4 и повече стринга в паралел спокойно може да се проектира разпределителна кутия с предпазители. Самите предпазители трябва да са с нажежаема жичка, затворена в стъклена тръбичка с дължина поне 2 сантиметра. Тръбичката трябва да е напълнена с кварцов пясък за по-лесно гасене на дъгата.

При по-малко от 4 стринга предпазители не могат да се сложат, но могат да се сложат блокинг диоди. Вярно е, че ще губим по около 0.5 волта на стринг, но за сметка на това обратни токове няма да протичат.

ПС: Между другото масова практика на запад е при 2, 3 или 4 стринга да не се слага никаква защита против късо съединение (нито диоди, нито предпазители). Може би се изхожда от факта, че едно такова събитие е с нищожна вероятност. Аз обаче съм привърженик на спокойствието. И ще слагам диоди, когато стринговете са повече от два. При централата на ЗИТА Русе се получиха повече от 2 стринга при модулите на Solar Swiss. Там обаче направих друга хитрина: Самите модули позволяват чрез промяна на мостчетата в разпределителната им кутия лесно да се преобразуват от 24 в 12 волтови (вместо 72 последователни клетки модулите стават с 2 вериги от по 36 клетки, свързано в паралел). И ние преобразувахме всички модули в 12 волтови и по този начин стринговете станаха само два.

[EOS Technologies]

Цитат: "Може би се изхожда от факта, че едно такова събитие е с нищожна вероятност."

Много сте прав!

[lz1wvm]

[
Но както и да е.... ето и една закачка и интересна проектантска дискусия за соларните централи:
Веригите DC не могат по обикновен начин да се защитят с предпазители (номиналните токове не се различават съществено от токовете на къси съединения).
Едно късо съединение особено с дъговиден характер си е сериозна предпоставка за пожар (мощността е достатъчна), имайки предвид устойчивата и трудно гасяща дъга при постоянния ток.
Какво мислиш по въпроса, пък не само ти ... и другите участници може би имат какво да кажат по въпроса....

дъговидния характер на късото съединение си има своите особености 1000 волта на 1 милиметър при сухо време това може да се получи ако проводниците на стринга са един до друг и са с нарушена изолация при влажно време сигурно има и други подобни варианти но това може да се предвиди при самия строеж на панелите

[ama]

Към СТС Солар: "В конкретния случай аз съм наясно с всички аспекти на соларното проектиране и.."
Със сигурност това дали да се заземяват, зануляват или не рамките на панелите си е аспект от соларното проектиране. До колкото си спомням не беше наясно, или по точно беше в грешка, която си е техническо и проектно нарушение...., но както и да е това не ме засяга и не ме интересува особено.
Това за предпазителите:
Да, у нас не се слагат, ма то и централи се правят все още малко.
Вече има един случай на пожар на ФВи в Америка и нали се сещаш, при инциденти се търси причината и се дописват правила. Та причината била точно късо съединение в DC веригата. След това се оказало, че според нормите не била адекватна тази централа и виновника е проектанта и изпълнителя. Заключението е, че не са взети никакви мерки срещу опасни повреди във веригите DC. По тези причини които описваш нямало практика, защото предпазителите не вършат работа.
У нас също законовата база не позволява безпредпазно функциониране на вериги и източници. Във всеки един момент мога да ти посоча члена и нормата поради която не може да остане незащитена тази верига. Друг е въпроса, че няма за сега кой да се заяде. Но един инцидент да стане и нещата ще се променят. Достатъчно е някой по светнат пожарникар да се усети и работата е в кюпа. В момента като видят проект за ФВЦ контролните ограни гледат неразбирайки и проект само със заглавна страница би минал без забележки, но няма винаги да е така.
Точно затова е разработен нов принцип. Това е устройство на стринг, или на група от паралелни стрингове, което разбира че има късо съединение. Прави го по индиректни белези - силно намалено напрежение при положение че на останалите стрингове има активна генерация. Тогава устройството прави хубаво късо съединение и подава сигнализация за авария. Докато едно мощно реле е окъсило проблемната верига със сигурност късото съединение е много добро. При това тока е равен на тока на късо съединение, а напрежението е нула. Цялото напрежение се отлага върху вътрешното съпротивление на панелите. следователно в точката на късо съединение нямаме почти никаква мощност, никакъв риск от опасности и никакво претоварване на окъсяващото реле което трябва да издържи на контактите си този ток.

Към EOS Technoogies:
Ами състои се в това, че примерно се поврежда кабел и дава на късо. както се получава обикновено не твърдо късо а през съпротивление примерно няколко ома, или десетки ома. В резултат от това в точката се получава локална мощност примерно 2,3 или повече киловати (в зависимост от стринга или стринговете). Е какво ще стане, това не може да продължава до безкрай а няма кой да спре процеса, освен ако не замръкне )) Там в точката мястото ще прегрее и може да запали нещо, и ще ще се завърже дъга, защото ще се йонизира въздуха, и ако има нещо горимо в близост - пожар! Но в крайна сметка така ще си стои и нищо няма да задейства - това си е сериозен риск и технчески си е пропуск.
Източника са панелите а консуматора е мястото на късото съединение, а там енергията да се отделя в топлина си е проблем.
Това според мен е техническия смисъл и технически интересното предизвикателство.
А вероятността не е ниюожна. По принцип във всяко добре направено съоръжение вероятността от опасни повреди е нищожна. Но системите за защита се прилагат имено за тези нищожни случаи.
Тук става дума за работа десетки годинии при външноположени кабели, при които вероятността от пробиви в изолацията си е реална (механични повреди, протривания, влияния на дъжд, слънце, животинки и т.н.)
Теорията на надежността се крепи на два постулата:
1. Всичко се поврежда
2. никой не знае кога
А да твърдим, че повреда във външноположени кабели е невероятна си е несериозно.

Към Iz1wvm:
Дъговидния характер на късото съединение съвсем няма тази особеност. Тези 1000 волта на сантиметър са вероятно напрежението на пробив. Но когато се създадат условия за йонизиране на възуха, тогава е съвсем различно. Изолацията на въздуха рязко се променя. Пък веднъж пробил, е необходимо напрежение 60 - 80 волта за да се поддържа дъгата и то на повече от сантиметър.
Общо взето там където се получава късо съединение вече описах че се създават условия за дъга, която не угасва и така все нещо трябва да се случи. Изхода е много ясен, ако има какво да се запали ))
Те кабелите може да са даже плътно един до друг - двата полюса да са жила в един и същ кабел. но дори и да не е така.....
много чести са късите съединения през трета точка - земя. ако единия полюс пробие към земя (конструкцията) и другия полюс също пробие към тази конструкция се получава двойно земно съединение, което е еквивалентно на късо съединение. Двата кабела при това са далече един от друг. Не е изключено това да се случи, това са външно положени кабели. Възможно е опирайки се до конструкцията да се наранят, или да са наранени, даже някоя животинка да ги повреди. Ако единия полюс пробие към земя, тогава напрежението между здравия полюс и земя (конструкцията) се повишава и ако има никронаранявания или язви пробива и той в този момент.
Ама защо трябва да обясняваме всички тези неща. Наистина ли смятате, че е невероятно да се повреждат кабели които се експлоатират десетки години и са изложени на всички влияния и въздействия, които можете да се сетите?

Аз не казвам, че виждате ли колко не сте наясно и не защитавате DC веригите. Всяко техническо решение е компромис и не е идеално. В този случай чисто технически и проектно според мен се явява интересен казус, който във времето ще търпи развитие, поне според мен.

[EOS Technologies]

към ама:
Във всяко едно устройство или съоръжение е възможно да се предизвика "неестествен" дефект. Качествени и правилно положени кабели не се повреждат.

Не мислите ли, че цялата дискусия на тази тема е смешна при положение, че в България ел. мрежа (имам впредвид реалното и състояние, а не по БДС) е в трагично състояние? Повечето жилищни кооперации нямат заземление, импедансът на мрежата надвишава 2,5мО (инверторите въобще не тръгват)... да не говорим, че все още се полага двужилов кабел при 220В-мрежи...

Тук нещата опират до нивото на качество на изпълнението на каквато и да е работа в нашата родина, а не до липсващи стандарти. Така, че нека да погледнем нещата прагматично, да се научим да работим както трябва и после да перфектционираме стандарти на световно ниво.

Както в повечето екс-соц. държави на нас ни липсват добре обучени специалисти на ниво техникум с практически опит. Хора, които умеят да ползват Яокари-нож за изолиране на кабел и знаят как се свързват Ваго-клеми.

Нека да помислим по този въпрос!?

[lz1wvm]

Ако единия кабел се даде към корпус пък после другия че да се оголят и двете изолации по теория на вероятностите има по голям шанс вятъра или градушката но както и да е това с пожарната безопасност ме навежда на мисълта че ако някой се сети да го има като изискване ФЕЦ веднага минава от 3-та категория на долу(там са противопожарните изисквания).

[vaklin]

Но както и да е.... ето и една закачка и интересна проектантска дискусия за соларните централи:
Веригите DC не могат по обикновен начин да се защитят с предпазители (номиналните токове не се различават съществено от токовете на къси съединения).

Не разбирам защо DC веригите не могат да се защитят. Аз на всеки стринг мисля да използвам двуполюсни автоматични прекъсвачи за постоянен ток. Лошото е, че има доста голяма разликата в цената между АС и DC автоматите.
ama би ли пояснил!?

[Miro]

Няма да са ти от полза. Номиналния ток примерно на канека к60 модулите е 1,04 А, а тока на късо е 1,22. При тази малка разлика какъв автомат ще сложиш, така че да сработи? При кристалните модули порядъка е същия, примерно 5 А номинален и 5,5А ток на късо....

Проблем наистина съществува и има технологични решения да се избегне... въпросът е долколко е оправдано.

[Mateev]

Не е невъзможно да се измисли електронна схема с много прецизен праг на сработване. Но каква ще е ползата? И на какъв ток ще я настроите? Нали знаете, че тока зависи от силата на слънчевата радиация. И при 1200 W/кв.м. Mpp тока е по-голям от тока на късо съединение в проспектите. И обратното - при 800 W/кв.м. тока на късо съединение е по-малък от Mpp тока при 1000 W.

С две думи - забравете за предпазителите. Те вършат някаква работа само при тънкослойните модули, защото там са по 15-20 стринга в паралел. И даже при ниска радиация тока на късо съединение е достатъчен да изгори предпазителя. Във всички останали случаи - или диоди или нищо.