Monitoring

[Mateev]

И да има допълнително нагряване от късото съединение, то е нищожно. Не забравяйте, че един модул преобразува в ток само 12-14% от слънчевата енергия. Останалите 88% така или иначе вече са затоплили модулите. Пък и самото измерване на тока е само за 3-4 секунди.

[lz1wvm]

Само за информация.При включен панел през контролер за заряд на акумолатор-при ток на заряд на акумолатора 3.9 амп. изключих контролера и дадох на късо панела за 1 минута след като го включих към контролера тока на заряд беше 3.1 амп. след което започна да се вдига.Явно при късото съединение клетките на панела допълнително се нагряват вътрешно от самото късо и вдигат температура която оказва сериозно влияние на мощността.Но все пак това е режим на късо който не е работен.
Поздрави

[Mateev]

Експеримента не е чист и не носи информация. Ти сравняваш 2 работни тока през акумулатора и причина за промяната би могал да е самият акумулатор или зарядното ти устройство. Освен това цитираш ток 3.9 A, но доколкото знам такива панели няма. При клетки 125х125 би трябвало работния ти ток да е около 5-6A, а тока на късо съединение - около 6-7A. Следователно нещо не е било наред с радиацията. Вероятно е имало разкъсана облачност около слънцето и нейното пълзене е променяло радиацията по време на експеримента. Последното съмнение е голямата разлика в токовете - 0.8А или цели 20.5%. Ако тази разлика се дължеше на температурни разлики, то това означава, че си имал промяна на температурата с около 51 градуса. Тоест при около 30 градуса начална температура ти си загрял модула до 81 градуса. Това е невъзможно, защото при замерванията на тестовите централи абсолютния рекорд при ярко слънце и много горещ ден е температура на модула от 59 градуса.

За да се получи вярна информация от един експеримент, трябва да се изчистят (или да се знаят) всички странични фактори. Трябваше да направиш друго - окъсяваш панела през амперметър и следиш промяната. Преди това трябваше да си се убедил, че пред слънцето и в непосредствена близост до него няма нито едно облаче, за да си абсолютно сигурен, че радиацията няма да се промени по време на експеримента.

Моите очаквания са следните:
Ако в eдин ярък слънчев ден температурата на модулите се повишава от 29 до 59 градуса, то това означава температурна разлика от 30 градуса, предизвикана с 88% от мощността на слънцето. Останалите 12% са станали на ток. При късо съединение ние правим допълнително затопляне на модула само с тези 12%. Ако 88% загряват модулите с 30 градуса, то тези допълнителни 12% трябваше да направят допълнително загряване само с 4 градуса и това трябваше да доведе до промяната на тока само с 1.6% или в твоя случай само с 0.062A.

Такава малка промяна е несъществена и няма да повлияе на сортирането. Още повече измерването на 1 модул ще е само 3-4 секунди, а не цяла минута. По-скоро проблеми би имало с това, че слънчевата радиация непрекъснато се променя, дори и когато няма видими облачета пред слънцето. Затова може да се направи леко усложняване на технологията за сортиране на модулите. Идеята е да се мери промяната на слънчевата радиация. За целта трябва да се използува втори амперметър и втори модул и неговия ток да се мери непрекъснато. И при меренето на останалите модули да се записва и показанието на контролния модул. А после на Excel лесно се прави формулка, която да компенсира промените на радиацията. Вместо контролен модул може да се използва и малко парченце от счупена силициева клетка или произволен фотодиод в режим на късо съединение. Няма никакво значение какъв ще е абсолютния ток на контролата (микроампери, милиампери или ампери). Ние ще работим само с отношения. Важното е да се знае, че тока на късо съединение на произволен силициев фотоприемник има линейна зависимост от слънчевата радиация. Тази зависимост се изкривява леко от температурата, но нали контролата ще е непрекъснато окъсена през амперметъра. Следователно тя още в първите 20-30 секунди ще се загрее до колкото си иска и после ще остане с константна температура.

[lz1wvm]

Тогава нямах под ръка амперметър и не съм мерил тока на късо.При следващото ходене но това ще бъде другата седмица ще го мерна и ще пиша.А амперите които показваше контролера бяха на заряда на акумолатора

[Mateev]

Включи да зареждаш един акумулатор със стабилизиран токоизправител (направих го преди малко) и ще видиш, как тока започва да се променя много бързо.

Току що направих следния експеримент:
Взех едно малко акумулаторче 12 V 1.3 AH и го свързах към изправителя. Максималния му заряден ток според етикета е 0.48А, а максималното напрежение на заряд - 14.9V. Та настроих токоизправителя на 14.9V и после го окъсих и настроих тока на късо съединение на 0.48A. След това свързах акумулатора. В първите секунди тока през акумулатора беше 0.45A, но после взе да намалява и след 2 минути се стабилизира на 0.18А.

Толкова по въпроса за акумулаторите. Явно твоя експеримент се е провалил заради акумулатора.

[Markov]

Г-н Матеев,
Не може ли да сортираме панелите като ги осветяваме с ел. лампа и да мерим тока на късо съединение на всеки панел? После записваме резултатите в ексела, намираме средната стойност и спрямо него изчисляваме процентите с които се различават от средната стойност.
Лампата е с нажежаема жичка примерно 100 вата и е свързана през стабилизатор или UPS.
Лампата е фиксирана на едно място, примерно на 1 метър от панела и всеки панел се поставя по един и същ начин при измерването. Така осигуряваме едни и същи условия при мерене и не зависим от промяната на радиацията.
Поздрави!

[lz1wvm]

Лампата е фиксирана на едно място, примерно на 1 метър от панела и всеки панел се поставя по един и същ начин при измерването

По принцип светлинния поток който пада върху панела трябва да е с (успоредни лъчи) за да може всяка една клетка да се освети оптимално.При това положение ще има неравномерно осветяване на отделните клетки и съответно ток през най слабо осветената а и тока от 100 ватова лампа би се равнявал на няколко милиампера
Поздрави

[Mateev]

Точно така. 100 ватова електрическа крушка дава само 20-30 вата светлинна енергия, горе-долу равномерно разпределена по стените, тавана и пода. При това положение върху твоя модул едва ли ще попада и 1 W/m2 енергия. И то неравномерно разпределена. Не става.

Модула трябва да е облъчен с радиации, близки до максималната или поне 500-600 W/m2. Това е възможно само денем при слънчево време. Но това не е фатално. Така или иначе модулите ще се монтират на полето през деня. По принцип норматива за монтаж е киловат на човек на ден. Така че една бригада от 5-6 човека за 1 ден монтира не повече от 6-7 киловата или 50-60 модула. Тяхното сортиране отнема не-повече от 15-20 минути.

[lz1wvm]

Здравейте
как може да се защити ветрозащитата на следяща система против замръзване.Тя е не по голяма от човешки юмрук и обледеняването при сериозна зима няма да е проблем.
Поздрави.

[Mateev]

Ами много просто. Няма да слагаш датчика високо горе на позиционера, а някъде долу на достъпно за почистване място. Аз например съм го сложил на 5 метра встрани от позиционера на един метален кол с височина 2 метра.

[Miro]

Освен периодична обработка с етиленгликол не се сещам за друго.

[Mateev]

Няма да помогне. При влажен и лепкав сняг се образува цяла топка, която после замръзва. Проблема не е само с датчика за сила на вятъра, но и с датчиците за позиция на позиционерите и с датчиците за слънчева радиация. Налагало ми се е всичките да ги заливам с кана топла вода.

А бе голям таралеж си сложихме в гащите с тези позиционери, но какво да се прави. Ще ги търпим и ще им слугуваме, пък дано да се отблагодарят подобаващо.

[lz1wvm]

За слугуването не е кой знае какво, може би инцидентните ситуации през зимата и най вече замръзването на ветромера което може да ни върне с доста солидна сума назад.
Мислех си за някоя самоделка която да следи импулсите на ветромера и съответно скорост на вятъра и при различни показания да дублира контакта на ветромера
Поздрави

[malchev]

Има едни кабелчета, дето се слагат по дължина на тръбопроводите за да не замръзват. Точно как се водят не се сещам, номера е, че греят с ниска мощност, колкото да топят снега. Може би ще стане номера с тях.

[Mateev]

Има едни кабелчета, дето се слагат по дължина на тръбопроводите за да не замръзват. Точно как се водят не се сещам, номера е, че греят с ниска мощност, колкото да топят снега. Може би ще стане номера с тях.

И тока, който ще изгориш, ще е повече от този, който ще произведеш.

Определено ветродатчика е проблем. Дори и да не замръзне, рано или късно ще се повреди. А повреда на датчика означава падане на тракера при първия по-силен вятър.

Проблема с тракерите всъщност е доста по сложен. Всички вече се убедихме, че ако по някаква причина тракера не застане хоризонтално, със сигурност ще падне при малко по-силен вятър. Но причините да не застане хоризонтално са много:
1. Спиране на тока. Дори и да сложите UPS, той може да се повреди или пък да се окаже, че акумулатора му не държи (след 2-3 години това вече е сигурно).
2. Повреда в електрониката. Например изсъхнал електролит.
3. Прекъснат кабел от някой от датчиците. Например окислен контакт.
4. Поява на внезапен силен вятър. Тракера няма време да се изправи.
5. Повреда в мотора в неподходящия момент

При голяма част от горните повреди няма как да разберете, че са настъпили. Тоест ще разберете, че има повреда чак когато тракера падне. Втория аспект е, че всяка една точка по-горе все някога ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЩЕ СЕ СЛУЧИ. Започвам да си мисля, че съдбата на всеки един тракер винаги е една и съща - ПАДА И СЕ ПОТРОШАВА. Това вече е ясно на всички. Не е ясно само кога ще стане - още утре или след 20 години. Но като гледам какво е изпълнението, започвам да си мисля, че малко тракери ще доживеят до 5-тия или до 10-тия си рожден ден. Да не говорим, че е въпрос на време застрахователите да се усетят и да ОТКАЖАТ ДА ЗАСТРАХОВАТ ТРАКЕРИ. В Германия и Испания това вече е така. Защо ли? Ами сетете се сами.