venkap написа:ivanli написа:Като твърдиш, че не можем да мислим логично, би ли обяснил логично каква е разликата между преференциални цени за определена дейност/ инвестиция и субсидиите за единица площ (отново за определена дейност)?
Субсидиите за единица площ, се определят на програмни периоди, които се договарят за определени срокове. Няма гаранция, че финансовите средства от програмните периоди, ще са последователни във времето или сумите ще са еднакви или повишаващи сравнено с предходен период. Като цяло субсидиите, зависят от политиката на съюза, включително от новоприетите членки. Ако в обозримо бъдеще, една страна, примерно голям производител на пшеница стане, член на съюза, в следващия програмен период може да отпадне субсидията за този вид зърнопроизводители и да се пренасочат средствата към други култури или дори нестопански дейности в райони покрити от ПРСР. Затова примера ти със "земевладелеца" е ирелевантен, нямащ нищо общо с договорите за задължително изкупуване, комбинирано с преференциални цени във ВЕИ отрасъла.
Не случайно акцентирах на логичното мислене. Просто са налице две паралелни форми на подпомагане/ субсидиране и в единия, и в другия случай. Степента, продължителността, интензитета, вероятността, формулировката и сума ти други параметри няма как да променят този факт.
Критериите на ЕС за държавна помощ, респективно помощите de minimis, както и практиката на Съда на ЕС, са също важни обстоятелства при третирането на казуса.
Така че (и)релевантността на примера ми зависи от много други фактори, преимуществено политически (на Съюза, а и на отделни негови "членове"), а не точно от нечия оценка на база на собствени, вероятно също логични, разсъждения.
А и едва ли може да се оспори фактът, че целият процес на инвестиране/ субсидиране в сферата на ВЕИ се осъществява само и единствено с държавна санкция - ЗЕВИ. Националната програма, ПРСР и т.н., така че ретроактивност в случай, че не е налице нарушаване на същата тази държавна санкция не подлежи на никакво прилично описание.