Аз вярвам в кристалната силициева технология. При нея клетките са стабилни, независимо кой ги произвежда. Ако една клетка работи сега, с 99% вероятност ще работи и след 100 години, стига да я защитим надеждно от достъпа на кислород. Деградирането е нищожно и се дължи на това, че дифузията продължава дори и при стайна температура и PN прехода изтънява. Но този процес е много бавен и докато клетката се окъси от това отъняване ще минат стотици, да не кажа хиляди години. Поради тази причина смятам, че проблем в един модул може да възникне не в клетките, а в качеството на ламинирането и херметизирането. Но това може да бъде проверено визуално. Друг проблем са мъртвите спойки, но те обикновено се проявяват още в гаранционния период.
Така че ако въобще можем да имаме притеснения за един модул, то това трябва да бъдат притеснения за херметизацията и за нищо друго. За съжаление си нямаме ни най-малка представа колко години ще издържат полимерите и силиконите, с които се извършва херметизацията. Опита от автомобилостроенето обаче ни дава доказателства, че този срок ще е най-малко 50 години (стъклата на автомобилите имат в себе си полимери, които издържат на UV радиацията вече 30-40 години, без да си намалят прозрачността си и без да се разлепят или натрошат).