Във втория случай има подвеждаща снимка - огромно огледало с малък панел. Сами разбирате, че в практиката това не може да се случи. Диаграмата със слънцето също е подвеждаща. Ъгъла на падане е различен от ъгъла на отражение.

Въобще в случая си имаме работа с теоретик - мечтател.
Пак ви повтарям, че аз направих реална постановка с четворно отражение и не можах да постигна удвояване. А при мене ъглите бяха правилни.
Единственото, което постигнах, е прегряване на клетката.
И наблюдавах ефекта с ромбоидните и трапецовидните зайчета и неравномерното разпределение на осветеността по площта на клетката.
Така че бих ви посъветвал преди да теоретизирате, да си купите едно огледалце от битака за 1 лев и да си поиграете малко с него.
На снимката се вижда, че освен напрежения и токове, мерих и температурата (клетката е на алуминиева подложка). А двата болта отдоло ми бяха мерника. На снимката не се вижда, но тези болтове са повдигнати на 3 сантиметра над нивото на фибрана. Идеята беше сянката от главичката на модулите да образува концентрична окръжност в тяхната основа. По този начин бях абсолютно сигурен, че плоскостта на клетката е точно под 90 градуса спрямо слънчевите лъчи.
Установката още не е разглобена, така че всеки, който пожелае, може да дойде и да си поиграе с нея.